Силкосия: резерват в България

Силкосия е най-старата защитена територия в България. Резерватът е създаден на 23 юли 1931 с постановление на Министерски съвет №10346 с цел опазването на вечнозелените храстови формации, обхващащи най-високите части на резервата. Тогава носи името „Горна Еленица – Силкосия“. Обхваща територия от 389,6 хектара в планина Странджа.

Разположен е между селата Българи и Кости. Резерватът обхваща части от землищата на двете села и част от водосборния басейн на река Велека. Теренът в Силкосия е изключително разнообразен, но в по-ниските части преобладават влажни блата, в които се съхранява растителност характерна за централна Европа. Резерватът заема територии между 100 и 250 м надморска височина и е един от ниските резервати в България.

 

Въпреки малката си територия резерватът предлага голямо разнообразие от растителни видове. Установени са 260 вида висши растения. Дървесните видове са 14, храстовите 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двугодишните – 70. Установени са 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения. Срещат се растения, характерни за различни географски ширини, което прави резервата интересен от научна гледна точка.

„Силкосия“ е горски резерват. Горските ценози заемат 97,9% от площта на резервата.

На територията на „Силкосия“ се наблюдава явлението растителна инверсия. Инверсията, която се наблюдава в дървесните видове, се изразява в това, че при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия се наблюдава обратното – буковите гори са разположени в ниските части и в долинните части, докато дъбовите горски масиви са разположени в по-високите части.

Във влажните долинни части се наблюдават растенията странджанска зеленика, лавровишна, кавказка боровинка, обикновен тис и други. Голям интерес представлява единственото находище на дива мушмула в Европа, което са намира на територията на резервата. От тревните видове най-разпространени са кавказка иглика и пролетна циклама, които са цъфтящи видове и цъфтят през месеците февруари и март.

Резерватът има богата фауна. Земноводните са представени от зелена крастава жаба, дървесница и гръцка дългокрака жаба.

Характерни влечуги са шипобедрената и шипоопашатата костенурка, слепокът и жълтокоремникът. Разнообразието от змии е голямо – голям стрелец, смок мишкар, пъстър и вдлъбнаточел смок.

Изключително разнообразна е орнитофауната. Тук гнездят авлига, южен славей, малко черноглаво коприварче, голямо белогушо коприварче, кос, сойка, обикновена чинка, различни видове кълвачи, грабливи птици и др.

От бозайниците се срещат дива котка, белка, златка, вълк, дива свиня и др.

• Съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ) резерватът се охранява и управлява от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Бургас, под контрола на Министерството на околната среда и водите.

Горски фонд

• Държавно лесничейство „Кости“, Регионално управление на горите в Бургас

• Защитени територии в България

• Резерват „Силкосия“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 18 януари 2014.
• Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис, София, 2004, с. 130 – 131 ISBN 954-300-028-X