Пропен: химично съединение

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Той е втори в хомоложния ред на алкените. Получава се при крекинг на бензини и дехидрогениране на пропан.

Пропен
Молекулен модел на стирол
Свойства
Формула	C₃H₆
Моларна маса	42,047 u
Точка на топене	−185,25 °C
Точка на кипене	−47,69 °C
Диполен момент	0,366 D
Опасности
NFPA 704	4 1 1
Идентификатори
CAS номер	115-07-1
PubChem	8252
ChemSpider	7954
Номер на ООН	1077
KEGG	C11505
ChEBI	16052
ChEMBL	CHEMBL117213
RTECS	UC6740000
SMILES	CC=C
InChI	InChI=1S/C3H6/c1-3-2/h3H,1H2,2H3
InChI ключ	QQONPFPTGQHPMA-UHFFFAOYSA-N
UNII	AUG1H506LY
Gmelin	852
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Пропен в Общомедия

Пропенът е безцветен леснозапалим газ с неприятен мирис. Както и при другите алкени, за него са типични присъединителни реакции, при които напр. водород, вода, хлороводород, бромоводород и др. се присъединяват към двойната връзка. При това се получават съответно: пропан, пропанол, хлоропропан, бромопропан.

Благодарение на двойната връзка е склонен към полимеризация, при което се получава полипропен (полипропилен).

Пропиленът е вторият по значимост химикал в нефтохимическата промишленост след етилена. Две трети от пропена се преработват до полипропилен, един от най-важните полимери в днешно време. Използва се още за получаването на ацетон, изопропанол, акрилонитрил, пропиленов оксид.