Подялба На Македония

Разделянето на Македония на зони на влияние и по-късната Подялба на областта е геополитически план за разрешаването на македонския въпрос от страна на Сърбия, Гърция и България, осъществен в 1913 година.

На концептуално противоположна страна стои идеята за Автономия за Македония.

Подялба на Македония

Още в 1885 година Деспот Баджович издава „Искрена реч Србо-Македонцима“, в която твърди:

...правилно би било Македония да се подели на три части. Тъй като северозападният дял на Македония е населен със славяни, които по народност са единствено сърби, южният дял на Македония е населен преобладаващо с гърци и принадлежи на гърците, а източната част на Македония е населена предимно със славяни, които по народност принадлежат към българите, или по-точно към българските славяни. Така в Македония имаме сърбомакедонци, българомакедонци и гъркомакедонци.

Правителството на Стефан Стамболов предприема политика на приятелство с Османската империя, на базата на която да постигне мирни реформи в Македония и Одринско. През 1889 година той отклонява предложение на сръбския министър-председател Никола Пашич за подялба на Македония, а през 1891 година гръцко предложение за антиосманска коалиция със същата цел. Междувременно, след като Фердинанд I става княз на България, се договоря подялба на Македония на две зони на влияние с Австро-Унгария, като най-западните части на областта се предвижда да преминат към империята, а останалото към България. На 19 февруари 1897 година в София е подписана тайна спогодба между правителството на Константин Стоилов и представители на Сърбия, в която е отхвърлена идеята за поделяне на Македония на сфери на влияние. Предвижда се България и Сърбия да не си пречат, а да работят съвместно за постигане на националните, религиозните и училищните въпроси в областта. Същата година Сърбия поставя въпроса за назначаване на архимандрит Фирмилиан Скопски за патриаршески митрополит в Скопие. Българското правителството на Стоян Данев подкрепя назначението на Фармилиан през май 1902 година срещу обещаната от Русия помощ за получаване на външен финансов заем и за подписване на двустранна военна конвенция между двете държави. След 1903 година българските правителства изоставят временно тази идея, но тя заляга в основата на печално известния Българо-сръбски договор (1912).

Бележки

Tags:

Автономия за Македония и ОдринскоБългарияГърцияМакедонски въпросСърбия

🔥 Trending searches on Wiki Български:

Станка ЗлатеваЦиганиСиндром на придобитата имунна недостатъчностЛаймска болестСингапурДимчо ДебеляновМалкият принцДен на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовностБългарски изворРусияНиколай КостовЦаревецСилвия КацароваПиринПиЕмилиян СтаневОбединено кралство Великобритания и Северна ИрландияМобингАдам и ЕваБалиКръвообращениеОсманска империяМайАмстердамСърбияИсландияШарлиз ТеронДържавно устройство на БългарияНикола Минчев (юрист)Слънчев брягПеньо Пенев (поет)ГерманияПаша ХристоваВаксина срещу дифтерия, тетанус и коклюшВелика китайска стенаАБВ ПощаСписък на страните по площМинистър-председател на БългарияТекстАушвицЮгоизточен район за планиранеКапитан Петко войвода (филм)Национално знаме на БългарияБългарска армияМариана ЕвстатиеваЛудвиг ван БетховенБелославДвижение за права и свободиПрезидент на БългарияКостенуркиКалоянПовестУсойницаСделка или неПловдивЕверестЕделвайсФК „Барселона“Черен дробЯгодинска пещераЕньовденЕдинен граждански номерЧерна гораРумънияГригорий ЦамблакМисъл (литературен кръг)ЕпитетБългарските земи под османско владичествоНесебърШогунСапарева баняXHamsterСтрептококиСтив ДжобсКлане в СребреницаПричастиеЕкваториални гориБългария на летните олимпийски игри 2024Телефонен код🡆 More