Петър Пешев: български политик

Той е един от водачите на Радославистката партия и заема постовете министър на правосъдието (1894, 1899-1900, 1913) и министър на народното просвещение (1913-1918).

Петър Пешев
български политик
Роден	8 август 1858 г. Севлиево, Османска империя
Починал	19 януари 1931 г. (72 г.) София, Царство България
Учил в	Московски държавен университет
Народен представител в: VII ОНС   VIII ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XIV ОНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС
Семейство
Братя/сестри	Стефан Пешев Минчо Пешев
Петър Пешев в Общомедия

Петър Пешев е по-малък брат на революционера Стефан Пешев (1854-1876).

Петър Пешев е роден на 8 август (27 юли стар стил) 1858 г. в Севлиево. Учи в Петропавловската семинария в Лясковец през 1874-1876 г., след което за кратко е учител в родния си град. Завършва гимназия в Николаев (1878-1880) и право в Московския университет (1880-1884). От 1884 до 1887 г. е чиновник в Министерството на правосъдието, след което е адвокат в Севлиево (1887-1899) и София (1901-1919). От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. От 1910 до 1912 г. е председател на Софийския адвокатски съюз.

Като един от водачите на Радославистката партия, Петър Пешев е народен представител от 1893 до 1919 г. с едно прекъсване през 1896-1899 г. и участва в повечето правителства на партията. Той е министър на правосъдието в правителствата на Константин Стоилов (1894), Димитър Греков (1899), Тодор Иванчов (1899-1900) и Васил Радославов (1913) и министър на народното просвещение в кабинета на Васил Радославов (1913-1918), управлявал по време на Първата световна война. По тази причина през 1923 г. е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор, но е амнистиран през 1924 г.

Петър Пешев умира в София на 19 януари 1931 г.

На Петър Пешев и братята му е наречена улица „Братя Пешеви“ в квартал „Подуяне“ в София ().

• За смъртното наказание // Периодическо списание на българското книжовно дружество в Средец (8). 1884. с. 25- 67. Посетен на 28 юли 2023.
• Критика на „Епоха - кърмачка на велики хора“. 1891.
• По Балкана - лятна разходка. 1905.
• Историческите събития и деятели от Освобождението ни до днес. 1929.

• двадесет и пето питане Архив на оригинала от 2004-01-31 в Wayback Machine.—XV народно събрание; ІІ редовна сесия от 01.12.1912 г. – 30.04.1913 г.
• История на Министерство на правосъдието Архив на оригинала от 2012-10-18 в Wayback Machine.