Петре Андреевски

Андреевски) е поет, романист, разказвач и драматург от Република Македония.

Роден е в 1934 година в демирхисарското село Слоещица, тогава в Югославия. Основно образование завършва в родното си село, гимназия в Битоля, а висше образование във Философския факултет в Скопския университет. Работи известно време като учител из демирхисарските села. След това заминава за Скопие, където работи в редакцията за народна музика и по-късно в драматичната програма в Македонската телевизия. Редактор е на списанието „Разгледи“. Член на Македонската академия на науките и изкуствата от 2000 година. Член на Македонския ПЕН център. Член на Дружеството на писателите на Македония от 1964 година, a в 1983 година е и негов председател.

Носител е на наградите „11 октомври“, „Братя Миладиновци“ (два пъти), „Рациново признание“, „Стале Попов“, както и на наградата „Книжевно жезло“ на Дружеството на писателите на Македония. На 9 октомври 2007 президентът Бранко Цървенковски посмъртно го награждава с Орден за заслуги за Македония.

 

Стихосбирки:

• Јазли (1960)
• И на небо и на земја (1962)
• Дениција (1968)
• Дални наковални (1971)
• Пофалби и поплаки (1975)
• Вечна куќа (1987)
• Лакримариј (1999)

Книги с разкази:

• Седмиот ден (1964)
• Неверни години (1974)
• Сите лица на смртта (1994)

Романи:

• Пиреј (1980)
• Скакулци (1983)
• Небеска Тимјановна (1988)
• Последните селани (1997)

Драми (1984), в която влизат:

• Време за пеење
• Богунемили

Стихосбирки за деца:

• Шарам барам
• Касни порасни

• „11 Октомври“
• „Братя Миладиновци“ (два пъти)
• „Рациново признание“
• „Стале Попов“ (два пъти)

• Сите лица на Петре М.Андреевски. Блог на писателя