Линеен Кораб, 1914 Оклахома

Вторият кораб от проекта „Невада“. „Оклахома“, за разлика от турбинния „Невада“ има парни машини, но скоростта на корабите е еднаква.

„Оклахома“ USS Oklahoma (BB-37)
Линейният кораб „Оклахома“
Флаг	САЩ
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Невада“
Производител	New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Заложен	26 октомври 1912 г.
Спуснат на вода	23 март 1914 г.
Влиза в строй	2 май 1916 г.
Изведен от експлоатация	потопен от японската авиация на 7 декември 1941 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	27 900 t (стандартна); 28 900 t (пълна)
Дължина	175,3 m (по КВЛ) 177,7 m (максимална)
Ширина	29,1 m
Газене	8,7 m (при нормална водоизместимост)
Броня	пояс: 203 – 343 mm; палуба: 62 + 25 mm; барбети: 330 mm; кули ГК: до 457 mm; траверси: 203 – 330 mm; бойна рубка: 203 – 406 mm
Задвижване	2 вертикални парни машини с тройно разширение; 12 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 2 гребни винта; 24 800 к.с. (проектна)
Скорост	20,5 възела (38 km/h)
Далечина на плаване	8000 морски мили при 10 възела ход (проектна) 5196 морски мили на 12 възела ход (фактическа)
Екипаж	864 души 2220 в началото на ВСВ
Въоръжение
Артилерия	2x3 и 2x2 356 mm; 21x1 127 mm
Торпедно въоръжение	2x1 533 mm ТА
„Оклахома“ в Общомедия

  Основна статия: Линейни кораби тип „Невада“

 

Различия между „Невада“ и „Оклахома“ са минимални. Фактически линкорите се различават само по силовата им установка. Главният кораб получава вече традиционните турбини, а „Оклахома“ архаичните парни машини с тройно разширение. Мощността им е практически еднаква – 24 800 к.с. при „Оклахома“ и 26 500 к.с. при „Невада“. Във всичко останало линкорите са идентични.

Почти веднага след влизането си в строй, „Оклахома“ получава две 76-мм зенитни оръдия, които не са предвидени в първоначалния проект. Към 1920 г. числото на тези оръдия е доведено до 8. Едновременно е усъвършенствана системата за управление на огъня на главния калибър и са поставени прибори за управление на стрелбата на противоминния калибър. В края на 1922 г. линкорът получава пневматичен стартов катапулт за пускане на хидросамолети-коректировачи.

В периода 1927 – 1929 г. „Оклахома“ преминава през сериозна модернизация в корабостроителницата на ВМС във Филаделфия. 12 стари парни котела са заменени с 6 нови, които обладават много по-голяма производителност, единствения комин с малко е преместен назад. Старите решетчети мачти, с хиперболоидна конструкция, са заменени с триноги, на които са монтирани триетажни рубки.

Съществено е усилено и бронирането, преди всичко хоризонталното. Над броневата палуба са поставени още един слой броневи плочи с дебелина 51 мм, което довежда палубното брониране до 127 мм. Също са усилени покрива на бойната рубка и скосовете на противоосколъчната палуба.

Особено внимание е отделено на противоторпедната защита. Линкорът получава були, които увеличават неговата ширина с 3 м. При това булите остават празни, играейки ролята на разширителни камери. Освен това е поставена още една преграда в корпуса зад противоторпедната.

 

Усъвършенстванията засягат и артилерията. Ъгълът на възвишение на оръдията на главния калибър е доведен до 30°, което позволява да се повиши далечината на стрелба с 9 кабелтови. Напълно е заменена и системата за управление на огъня. Противоминната артилерия е съкратена от 21 оръдия калибър 127-мм/51, до 10 и вече се разполага съвършено различно. За коректировка на нейния огън зад бойната рубка е възведена надстройка за далекомер с база 6 м. На „Оклахома“ вече има 3 хидросамолета, а за тяхното излитане е поставен барутен катапулт вместо пневматичния. Той е разположен на покрива на кула №3. Напълно е изменен и състава на зенитната артилерия. 76-мм оръдия са свалени, вместо тях са поставени 127 мм/25 зенитки в количество 8 единици и система за управление на огъня Мк.19.

В периода 1940 – 1941 г. „Оклахома“ отново е модернизиран. В частност са поставени нова система за управление на огъня на зенитните оръдия – Мк.33. Предполага се също поставянето на 4 четирицевни 28-мм зенитни автомата, но тъй като за тези оръдия има дефицит, вместо тях временно са поставени 4 76-мм зенитки. В такъв вид „Оклахома“ и влиза в своя първи и последен бой.

 

Линкор „Оклахома“ влиза в строй на 2 май 1916 г. Първоначално „Оклахома“, заедно с еднотипния линкор „Невада“, влиза в състава на Атлантическия флот на САЩ. След влизането на САЩ в Първата световна война, двата линкора са изпратени в Ирландия за прехващане на хипотетични немски рейдери, но така и не влизат в бой.

 

От 1921 г. „Оклахома“ влиза в състава на Тихоокеанския флот на САЩ, през 1925 г. участва в похода по портове в Австралия и Нова Зеландия. В периода 1927 – 1929 година преминава ремонт и модернизация във Филаделфия. През 1933 г. екипажът на „Оклахома“ взема участие в ликвидацията на последствията от земетресението в Лонг Бийч. През лятото на 1936 г. действа в испански води, подсигурявайки правата на американските граждани в хода на избухналата в Испания гражданска война. През 1940 и 1941 г. преживява два сблъсъка в морето, но повредите и в двата случая са незначителни.

 

Сутринта на 7 декември 1941 г. „Оклахома“ се намира в Пърл Харбър, пришвартован в двойка с линкора „Мериленд“. В хода на нападението на японската палубна авиация става жертва на масирани атаки на торпедоносци B5N2 от самолетоносачите „Акаги“, „Кага“ и „Хирю“. Всичко в линкора попадат 9 торпеда, всички в левия борд, основно под броневия пояс в района на носовата надстройка. Поради тежестта на повредите и нарастващия крен, командирът заповядва на екипажа да изостави кораба, но много членове на екипажа така и не успяват да излязат от вътрешните отсеци. 20 минути след началото на атаката „Оклахома“ се преобръща и ляга на дъното на залива. От състава на екипажа загиват 395 души, ранени са 32.

През юни 1943 г. „Оклахома“ е поставен на ровен кил и на 6 ноември 1943 г. е изваден на повърхността. През декември 1943 г. е въведен в сух док, но огледа на повредите по линкора води до решението да не се възстановява кораба. На 1 септември 1944 г. „Оклахома“ е изключен от списъците на флота. До 1947 г. е използват като блокшив, а на 17 май 1947 г., в хода на буксиране към континенталното крайбрежие на САЩ за разкомплектоване, „Оклахома“ започва да приема вода и потъва на 540 мили от Пърл Харбър.

• Дашьян А. В. Корабли Второй мировой войны. ВМС США (часть 1). Москва, 2004. с. 32.
• Кофман В. Л. ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918. Москва, 1996. с. 32.
• Мандель А. В., Скопцов В. В. Линейные корабли Соединенных Штатов Америки. Часть II. Линкоры типов „New York“, „Oklahoma“ и „Pennsylvania“. СПб., 2004.
• Чаусов В. Н. Линейные корабли „Оклахома“ и „Невада“. М., 2009. с. 68.
• Чаусов В. Н. Жертвы Пёрл-Харбора. М., 2012. ISBN 978-5-699-58961-6. с. 208.
• Stille, Mark. New York, 2015, 48 с. ISBN 978 1 4728 0697 0.
• Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1985, 464 с. ISBN 0-087021-715-1.
• Friedman N. Naval Firepower : battleship guns and gunnery in the dreadnought era. Great Britain, 2008, 482 с. ISBN 978-1-84415-701-3.
• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
• Патянин С. В., Дашьян А. В. Дредноуты Первой мировой. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2015, 384 c.: ил с. ISBN 978-5699-78217-8.

• NEVADA battleships (1916) ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-09-28 в Wayback Machine. ((ru))
• 14"/45 (35,6 cm) Mark 1, 2, 3, 5 ((ru))
•   В Общомедия има медийни файлове относно Оклахома (линеен кораб, 1914)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Oklahoma (BB-37) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​