Никола Ганушев

Професор в Художествената академия.

Никола Ганушев
Роден	15 юни 1889 г. Разград, Княжество България
Починал	16 март 1958 г. (68 г.) София, Народна република България
Националност	България
Академия	Академия за изящни изкуства „Албертина“ в Торино
Вацлав Трунечек, проф. Джакомо Гросо и Луиджи Бели
Направление	живопис

Роден е на 15 юни 1889 г. Разград. В родния си град учи рисуване при чешкия художник Вацлав Трунечек. Завършва живопис при проф. Джакомо Гросо и Луиджи Бели през 1913 г. в Академията за изящни изкуства „Албертина“ в Торино в Италия. Там получава отличия и награди. Учител по рисуване в София от 1913 г. до 1920 г. Бил е военен художник по време на Първата световна война.

От 1921 г. до 1923 г. е професор по живопис в Художествената академия – София. От 1923 г. до 1928 г. твори във Франция, където участва в изложби на Дружеството на френските художници. От 1932 г. до 1949 г. е отново професор в София. При него са учили много известни български живописци. След 1949 г. като „салонен художник“ е принуден да изписва черкви, но през 1954 г. е удостоен със званието „заслужил художник“.

Прочути са неговите по-ранни картини на тема „голо тяло“. Създава предимно майсторски изпълнени портрети (не винаги от натура), които се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Бургаската, Разградската, Плевенската и др. художествени галерии, във Военноморския музей – Варна, частни колекции в България и чужбина. Една от църковните му творби е унищожения при бомбардировките люнет на сградата на Богословския факултет, където той изгражда с маслени бои църковно-историческа сцена.

Умира в София на 16 март (или 19 февруари) 1958 г.

• Асен Василиев, Никола Ганушев, София, 1957
• Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, София, 1980, с. 171
• Житейски щрихи. Сборник с материали от архива на Асен Василиев. изд. „Графика 19“, София, 2004