Металоид

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

На основата на своите общи физични и химични свойства, почти всички химични елементи от периодичната система могат да се класифицират като метали и неметали, но съществуват няколко химични елемента с междинни свойства и именно те се означават като металоиди или металоидни елементи.

Не съществува стриктна дефиниция извън физичните и химичните свойства, но общите характеристики на металоидите са следните:

• металоидите често формират амфотерни оксиди (но това свойство е характерно и за редица метали)
• металоидите често са полупроводници (B, Si, Ge) и полуметали (Sb)

Най-често като металоиди се означават следните химични елементи:

• Бор (B)
• Силиций (Si)
• Германий (Ge)
• Арсен (As)
• Антимон (Sb)
• Телур (Te)
• Полоний (Po)

Някои алотропни модификации на химичните елементи притежават повече метални, металоидни или неметални свойства, сравнение с други. Например въглеродът в алотропната форма диамант е типичен неметал, но в модификацията графит може да се възприеме и като металоид (притежава електропроводимост). Фосфорът, калаят, селенът и бисмутът също притежават алотропни модификации с междинни свойства.

В разширения вид на периодичната система, металоидите формират диагонална линия в областта на p-елементите по линията бор-астат. Елементите в горната и дясна част от тази линия са с нарастващи неметални свойства, а тези в долната и лява част с нарастващи метални характеристики.