Мария Тереза Шарлота Бурбон-Френска

В официални документи се подписва като Мария Тереза Шарлота, а близките ѝ са я наричали просто Шарлот. Тя е единственото им дете, което достига пълнолетие.

Мари Терез Шарлот Marie-Thérèse de France
френска принцеса
Родена	19 декември 1778 г. Версай, Франция
Починала	19 октомври 1851 г. (72 г.) Ланценкирхен, Австрия
Погребана	Словения
Религия	Католическа църква
Семейство
Баща	Луи XVI
Майка	Мария-Антоанета
Братя/сестри	Луи XVII Луи-Жозеф Ксавие Франсоа
Съпруг	Луи XIX (10 юни 1799)
Подпис
Мари Терез Шарлот в Общомедия

Тя става дофина на Франция след възкачването на нейния свекър на трона на Франция през 1824 г. Технически тя е кралица на Франция в продължение на двадесет минути, на 2 август 1830 г., между времето, когато нейният свекър подписва документ за абдикация и времето, когато съпругът ѝ с неохота подписва същия документ.

 

След избухването на Френската революция Мария Тереза е затворена със семейството си в тъмницата Тампл (10 август 1792). Първоначално революционерите се ожесточават срещу баща ѝ и майка ѝ и техните деца остават в сянка. След екзекуцията на родителите ѝ, посоката на ожесточението се сменя – на оцелелите (дофинът Луи XVII, Мария Тереза и леля ѝ Елизабет) не могат да им бъдат вменени политически престъпления, но отсега нататък те ще бъдат преследвани заради потеклото им и за това, че в очите на обществото символизират монархията.

След екзекуциите на баща ѝ (21 януари) и на майка ѝ (16 октомври 1793), Мария Тереза остава сама с леля си Елизабет. На 10 май 1794 г. Елизабет също е гилотинирана. Мария Тереза е отделена от малкия си брат Луи XVII, който умира едва 10-годишен на 8 юни 1795 г. от туберкулоза, влошена от липсата на елементарни хигиенни условия и грижи. Мария Тереза прекарва юношеството си в затвора.

В крайна сметка тя е освободена в деня, в който навършва 17 години (19 декември 1795 г.). Разменена е срещу пленените от австрийската армия маркиз Пиер Риел, Жан-Батист Друе, Юг-Бернар Маре и Шарл-Луи Юг дьо Семонвил. От този момент Мария Тереза заживява във Виена в двора на братовчед си Франц II, когото обаче счита виновен за смъртта на майка си Мария-Антоанета.

Мария Тереза се омъжва на 10 юни 1799 г. за друг свой братовчед – херцога на Ангулем Луи Антоан д`Артоа, най-големия син на бъдещия крал Шарл X. Бракът ѝ остава бездетен. Завръщайки се във Франция (1814), Мария Тереза защитава монархията по време на Реставрацията (1814 – 1830), което кара самия Наполеон Бонапарт да възкликне, че тя се държи като „единственият мъж от фамилията на Бурбоните“.

Революцията от 1830 г. е причина за ново изгнание на принцесата – първоначално в Швейцария, след това в Прага (октомври 1832 – май 1836). След смъртта на чичо ѝ Шарл X на 6 ноември 1836 г. в очите на роялистите Мария Тереза е новата кралица на Франция и Навара, а съпругът ѝ – новият крал Луи XIX. Вместо това обаче следващият монарх начело на Франция става Луи-Филип (оказва се последен).

Тя става вдовица на 3 юни 1844 г. Умира в замъка Фросдорф близо до Виена на 19 октомври 1851 г. Погребана е във францисканския манастир в Нова Горица, Словения, където са погребани също Шарл X, съпругът ѝ и племенникът ѝ Анри д`Артоа.

Мария Тереза оставя завещание, което да бъде отворено век след смъртта ѝ, което предизвиква много надежди сред роялистите. Така напр. те считали, че в него ще бъдат разкрити тайни факти за оцеляването на Луи XVII, за което се разпространявали легенди. В действителност документът не съдържал нищо сензационно. Мария Тереза признава, че се е срещала с хора, претендиращи, че са оцелелият ѝ по чудо брат, но че никога не е приела да се срещне с най-известния сред тях – Карл-Вилхелм Наундорф.