Лоцман

Разговорно се употребява и думата пилот (от английски: pilot).

Лоцманската професия е една от най-древните морски професии. Предполага се, че подобни дейности са извършвани в Древна Гърция и Римската империя предимно от местни рибари. Португалските мореплаватели са ползвали помощта на арабски моряци, за да достигнат Индия първи от европейците (1497).

Управлението на кораба с помощта на лоцман се нарича лоцманско провеждане. То е задължително за почти всички пристанища по света. В някои райони е препоръчително или задължително само за определени типове кораби (напр. в Босфора). Решението за задължителността се взема от местните морски власти. Лоцманът често не е член на екипажа на кораба, а се качва на кораба непосредствено преди опасния участък с помощта на катер или хеликоптер. Според международното морско право лоцманът е със статут на съветник и наличието му на борда на кораба не освобождава капитана от пълна правна отговорност за кораба.

Лоцманът обикновено трябва да има квалификацията на капитан на кораб. В работа си той си служи със специални наръчници – лоции. Лоцията е книга, подробно описание на водните пътища. Съдържа данни за водите и климата, за определените и препоръчителни курсове (маршрути), описание на бреговете, данни за пристанищата и др. Самият лоцман трябва да познава отлично своя район и да помни редица белези и признаци, които, дори и да са описани в лоцията и показани на картата, трудно се откриват или оценяват от капитана на кораба. Лоцманът също гарантира непрекъснато и незабавно следене на измененията в района (които понякога са драстични или се случват постепенно, но непрекъснато).

Интересна книга, свързана с темата за лоцманската професия е „Животът по Мисисипи“ от американският писател Марк Твен, който е бил лоцман по тази река.