Кирил И Методий: Български братя

св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на старобългарски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя богослови, родени в Солун, Византийска империя през IX век, които развиват своята мисионерска дейност като проповедници на християнството.

Св. св. Кирил и Методий
„Свети Български Просветители Методий и Кирил“, икона на Аврам Дичов, 1892 г.
християнски светци
Почитани в	Православна църква, Римокатолическа църква, Англиканска църква, Лутеранска църква
Празник	11 и 24 май – в Източноправославните църкви, 11 февруари – в Католическата църква, 5 юли – в Католическата църква в Чехия
Покровителство	Европа, България, Северна Македония, Словакия, Чехия
Св. св. Кирил и Методий в Общомедия

 Основни статии: Константин-Кирил Философ и Методий

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени славянските апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която първоначално служи за писменост на старобългарски език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е създадена след смъртта им в Преславската книжовна школа на базата на графичността на гръцката писменост.

Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник-управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Според някои автори, родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун. Съществува хипотеза за славянски произход на майката на двамата братя. Методий, най-възрастният брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.

Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотета Теоктист (Theoktistos, Θεόκτιστος; † 20 ноември 855), влиятелна личност в Империята (logothetes tou dromou, главен министър и регент на Михаил III). Теоктист съвместно с другия регент, Варда, разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа.

През 843 година Кирил заминава по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.

Виж Константин-Кирил Философ и Методий.

 

 

В края на 855 г. и началото на 856 г. Кирил бил изпратен от управниците на Византийската империя със специална мисия при сарацините в Багдадския халифат. Тази мисия е имала за цел да защити християнството от нападките на мюсюлманите. С тази мисия той поставя началото на своята бележита дейност сред по-близки и далечни народи.

860 г. – Втора мисия при хазарите. В тази мисия взема участие и Методий. От описанието на дейността на солунските братя става ясно, че задачата им е била много по-широка и обхваща не само земята на хазарите, но и други области на днешните Украйна и Южна Русия. Кирил и Методий правят център на дейността си в тези земи град Херсон, разположен на югозападния бряг на Крим.

Пребиваването им в Херсон е свързано и с издирването на мощите на свети Климент, измъчван и погребан там. Тези мощи по-късно изиграват голяма роля за създаването на авторитет на братята в Западния свят. Откритите мощи са на един от най-ранните дейци на християнската църква – св. ап. Климент Римски, първосвещеник на християните в още езически Рим. Св. ап. Климент е епископ и на Сердика, след което става един от първите римски папи.

863 – 867 г. – Мисия на Кирил и Методий във Великоморавия при княз Ростислав. Моравската мисия е по покана на моравския княз Ростислав, който решава да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав иска да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на единна славянска писменост. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав и изпращат в Моравия вече изтъкнатите като мисионери и работили сред славянството братя Кирил и Методий. Във Великоморавия Кирил и Методий водят непрекъсната борба срещу триезичната догма (богослужение единствено на гръцки, латински и еврейски) и започват да изграждат славянска християнска църква и училище, да разпространяват славянската писменост. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим.

869 г. – На 14 февруари в Рим Кирил умира. Погребан е в базилката Сан Клементе.

873 г. – Ръкополагане на Методий от папа Йоан VIII за архиепископ на Велика Моравия. Борби на Методий срещу интригите на немското и римското духовенство.

885 г. – На 6 април във Велеград, Велика Моравия, умира Методий, и най-вероятно е погребан в епископската църква.

886 г. – Изгонване на учениците на Кирил и Методий – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий, от Великоморавия. Радушен прием за Климент, Наум и Ангеларий в България от княз Борис.

след 886 г. – Дейност на Климент в югозападните български земи (област Кутмичевица, дн. Северна Македония, Гърция и Албания). По заръка на княз Борис е изпратен в Кутмичевица, за да развива книжовна дейност. Под ръководството на княз Борис в българската държава се оформят два големи книжовни центъра – единият е в Плиска (североизточните предели на България), другият е в Северна Македония, Гърция и Албания (обл. Кутмичевица, югозападните български земи). Строят се църкви, манастири, превежда се книжнина на славянски език и в двете книжовни средища.

край на IX век – Създаване на кирилицата на основата на гръцката унциална (заглавна) писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес на работа. Княз Борис е подкрепял Климент в книжовната му дейност по създаване на „кирилицата“. Така новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.

 

 

• Кирилометодиевска библиография 1546 – 1934. Обща ред. Св. Николова. С., КМНЦ, 2003.
• Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. А-З. С., 1985; Т. 2. И-O. С., 1995; Т. 3. П-С. С., 2003.
• Бодянский, О. М. О времени происхождения славянских письмен. М., 1855.
• Бильбасов, В. А. Кирилл и Мефодий по документальным источникам. М., 1868.
• Малышевский, И. Святые Кирилл и Мефодий Архив на оригинала от 2009-11-25 в Wayback Machine.. Киев, 1886;
• Петканова, Д. Константин Кирил. Денница на славянския род. С., НПр, 1983;
• Бернштейн, С. Б. Константин-философ и Мефодий. М., 1984.
• Tachiaos, Anthony-Emil. Cyril and Methodius of Thessalonica: The Acculturation of the Slavs. Crestwood (NY), SVSP, 2001.
• Йоан Павел II, папа. Кирил и Методий. С., Нов ден, 1996.
• Флоря, Борис Н. Сказания о начале славянской письменности Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.. СПб., Алетейя, 2000 (Славянская библиотека);
• Тот, Имре. Светите братя Кирил и Методий. 2 прер. и доп. изд. С., Гутенберг, 2002.
• Vulchanov, V. The 'Lives' of SS Constantine-Cyril and Methodius: Two Hagiographic Works in Honour of the Slavic Apostles. Trondheim, NUTU, 2000.
• Иванов, Сергей А. Византийское миссионерство. Можно ли сделать из „варвара“ христианина? М., Языки славянской культуры, 2003.
• Popović, Pavle. Cirilo i Metodije. Beograd, Svet Knjige, 2004.
• Тахиаос, А.-Э. Н. Святые братья Кирилл и Мефодий, просветители славян. Сергиев Посад, 2005.
• Диамандиев, Светослав Д. Непознатите Кирил и Методий. С., Знание, 2008.
• Святые равноапостольные Кирилл и Мефодий. М., Благовест, 2011 (Причастники Божественного света).
• България 681 – 1981 година сборник изд.1981 г.
• акад. Емил Георгиев Великото дело на Кирил и Методий сборник България 681 – 1981 г.
• Българската история в дати 681 – 1948 година хронологичен справочник
• Николов, А. Сведения о св. Кирилле и св. Мефодии в списке Русского хронографа из собрания Национальной библиотеки в Софии (НБКМ № 774). – KRAKOWSKO-WILEŃSKIE STUDIA SLAWISTYCZNE, 8 (2013), 25 – 38

• Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
• Свети седмочисленици
• Industriae tuae – папска була на папа Йоан VIII от 29 юни 880 г., с която се одобрява в използването на славянски език в литургията и създаването на архиепископията на Моравия начело с Методий.
• Grande Munus – папска енциклика на папа Лъв XIII от 30 септември 1880 г., с която се възхваляват достойнствата на Св. св. Кирил и Методий.
• Egregiae Virtutis – апостолическо послание на папа Йоан Павел II от 30 декември 1980 г., с което Кирил и Методий се обявяват за съпокровители на Европа.
• Slavorum Apostoli – папска енциклика на папа Йоан Павел II от 2 юни 1985 г., с която се отдава почит на делото на Кирил и Методий.

• 24 май – Ден на славянската писменост, Министерство на културата в България
• Български официални празници, Народно събрание на Република България
• За буквите – Кирило-Методиев вестник Архив на оригинала от 2006-06-26 в Wayback Machine.
• Кирил и Методий, orthodoxwiki.org
• The Life and Miracles of Saints Cyril and Methodius, Bishops and Apostles of the Christian Church Архив на оригинала от 2014-09-03 в Wayback Machine.
• Catholic Encyclopedia: „Sts. Cyril and Methodius“
• „Cyril and Methodius, Saints“ article, Encyclopædia Britannica.
• „Equal to Apostles SS. Cyril and Methodius Teachers of Slavs“, Prof. Nicolai D. Talberg
• ((cs)) Bank holidays in the Czech Republic, Czech National Bank: на английски Архив на оригинала от 2007-10-31 в Wayback Machine., [1] Архив на оригинала от 2010-11-03 в Wayback Machine.
• Cyril Архив на оригинала от 2011-02-02 в Wayback Machine., Patron Saints Index Архив на оригинала от 2007-06-25 в Wayback Machine.
• Lettera Apostolica
• Slavorum Apostoli encíclica de Joan Pau II
• Cyrill von Saloniki „der Philosoph“, heiligenlexikon.de
• Saint Kyrill. Verzeichnis der Heiligen
• Method von Mähren, heiligenlexikon.de
• Andacht zu den Heiligen des Ostens Архив на оригинала от 2014-04-15 в Wayback Machine. (PDF; 16 kB), Prof. Rudolf Grulich, Gießen
• Saint Cyril in Orthodoxy Архив на оригинала от 2011-06-11 в Wayback Machine.
• Cyril and Methodius – Encyclical letter (Epistola Enciclica), 31 декември 1980, Папа Йоан Павел II
• Slavorum Apostoli, Папа Йоан Павел II
• Catholic Culture
• Cirillo e Metòdio, santi, treccani.it, Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2011.
• Koch, C. Zur Entstehungsgeschichte der slavischen Schriften. – Europa Orientalis, XXVI (2007), 7 – 46
• Киселков, В. Панонските легенди или Пространните жития на славянските просветители Кирил и Методий. Ямбол, 1923