Качаци (на албански: kaçak) е термин, използван за албански разбойници, хайдути, както и за членовете на албански национално-революционни организации, борещи се най-вече срещу Османската империя, Австро-Унгария, Сърбия и Югославия.
Думата произлиза от турската „kaçmak“ - „беглец“ и до началото на ХХ век се използва предимно за въоръжени бегълци, поставени извън закона, най-вече разбойници. Нерядко качаците са дезертьори от османската армия. Георги Раковски пише, че качаците са „побегши от войнства“, както и че „изпълняват безчеловечни кръвопролития, грабителства и безчестия“. Като качаци са определяни и албанските бунтовници, членове на въоръжената народна съпротива срещу османската власт. Възпявани са в албанския юнашки епос.
След Младотурската революция качашкото движение придобива все по-отчетлив национално-политически облик. Като качаци са определяни албанските участници в Охридското въстание от септември 1913 година. Според някои данни през 1914-1915 сръбски жандарми убиват в Косово и Македония 400 качаци и комити, като самите те дават 277 жертви. След Първата световна война борбата на качаците в Югославия се ръководи от т.нар Косовски комитет (Комитет за народна отбрана на Косово) и е най-активна до 1924 година, особено в района на Дреница и на други погранични места в Косово. В много случаи албанските качаци и комитите на ВМРО действат в синхрон.
This article uses material from the Wikipedia Български article Качаци, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.