Карл Фон Фриш

Член на британското кралско научно дружество.

Карл Ритер фон Фриш Karl Ritter von Frisch
австрийски етолог
Роден	20 ноември 1886 г. Виена, Австрия
Починал	12 юни 1982 г. (95 г.) Мюнхен, Германия
Погребан	Мюнхен, Федерална република Германия
Националност	Австрия
Учил във	Виенски университет Мюнхенски университет
Научна дейност
Област	Етология
Работил в	Мюнхенски университет (1958) Грацки университет (1950) Вроцлавски университет (1925) Рощокски университет (1923)
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1973)
Семейство
Подпис
Карл Ритер фон Фриш в Общомедия

Карл фон Фриш е роден на 20 ноември 1886 година във Виена, Австрия, син на известен хирург и уролог Антон Ритер фон Фриш (1849 – 1917) и съпругата му Мари. Той е най-младият от четиримата синове, всички от които стават университетски професори. Учи във Виена при Ханс Лео Прзибрам и в Мюнхен под ръководството на Ричард фон Хертвих, първоначално в областта на медицината, но по-късно се насочва към природните науки. Получава докторската си степен през 1910 г., през същата година започва работа като асистент в департамента по зоология в Мюнхенския университет. През 1912 г. става преподавател по зоология и сравнителна анатомия, а през 1919 е повишен в професор. През 1921 г. заминава за Рощок като професор по зоология и директор на института. През 1923 г. приема предложение за ръководител на Университета в Бреслау, връщайки се през 1925 г. в Мюнхенския университет, където става ръководител на Института по зоология. След като този институт е разрушен по време на Втората световна война, той отива в Университета в Грац през 1946 г. и остава там до 1950, когато се връща в Мюнхенския университет, след като той е възстановен. Оттегля се през 1958 г., но продължава изследванията си.

Карл фон Фриш е женен за Маргарете, по баща Мор. Техният син, Ото фон Фриш е директор на Природонаучния музей на Брауншвайг между 1977 и 1995 г.

Умира на 12 юни 1982 година в Мюнхен на 95-годишна възраст.

Неговата работа е съсредоточена върху изследвания на сетивните възприятия на медоносните пчели като той е един от първите, които разгадава смисъла на пчелния „танц“. Неговата теория се оспорва от други учени и е посрещната със скептицизъм по това време. Доказано е, че е точен теоретичен анализ.