Иван Николов Нелчинов с псевдоними Елеонски и Шишман е български просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Иван Нелчинов | |
български революционер | |
Роден | Иван Николов Нелчинов 26 септември 1869 г. |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Семейство | |
Деца | Крум Нелчинов |
Други роднини | Коста Нелчинов (братовчед) |
Подпис | |
Иван Нелчинов в Общомедия |
Иван Нелчинов е роден в 1869 година в западномакедонския град Охрид, тогава в Османската империя в семейството на Никола Нелчинов от село Модрич, Дебърско и Пера (Петра) Гьореска от село Нерези, Дебърско. И двата рода се преселват в Охрид, поради постоянните набези на албански разбойнически банди над българските села в този край. Братята Никола и Наум Нелчинови са водачи на българската партия в Кошища. Иван Нелчинов е татко на Никола Нелчинов, Светослав Нелчинов и Крум Нелчинов.
Нелчинов завършва пети клас на Солунската българска гимназия в 1885 година и става учител в градовете Кичево, Костур и родния си Охрид. Влиза във ВМОРО още при основаването ѝ в 1894 година и за революционна дейност е арестуван многократно от властите. Седем пъти е затварян в турски затвори. В 1907 година е осъден на смърт, като ръководител на ВМОРО, издавал смъртни присъди срещу мюсюлмани и християни, измъчвали народа. Присъдата му е заменена с „вечен крепостен затвор“, а след Младотурската революция в 1908 година е освободен.
Работи като главен български учител в Охрид. В 1911 година, турците подготвят убийството му заради значимата му общественополезна дейност, но той е предупреден навреме и избягва със семейството си в България. Става учител в Брегово, а после и в София. При избухването на Балканската война в 1912 година синът му Никола Нелчинов (роден в 1891) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 6 охридска дружина, а през Междусъюзническата война - в Сборната партизанска рота на МОО. По време на Първата световна война Иван Нелчинов е назначен за управител на родния му Охрид.
В София той е дългогодишен председател на Охридското братство „Свети Климент“. Член е на ръководството на Илинденската организация, а от 1937 година е член и на Македонския научен институт. За себе си казва:
„ | Аз изпълних своя дълг като български гражданин и като глава на семейство. | “ |
До края на живота си развива обществена, просветна и книжовна дейност. Умира през 1944 година (на 75 години) в село Владая, Софийско.
Оставя спомени, които са частично публикувани в списание „Македонски преглед“ от професор Петър Шапкарев през 1994 година.
Иван Нелчинов | |||||||||||||||||||||||||||||||
Никола Нелчинов | Наум Нелчинов | ||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Нелчинов (1869 – 1944) | Коста Нелчинов | ||||||||||||||||||||||||||||||
Крум Нелчинов (1896 – 1978) | Никола Нелчинов | Светослав Нелчинов (1914 – 2003) | |||||||||||||||||||||||||||||
This article uses material from the Wikipedia Български article Иван Нелчинов, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.