Зимни Олимпийски Игри

Предшественик на зимните олимпийски игри са шампионатите по фигурно пързаляне (1908 г. и 1920 г.) и по хокей на лед – (1920 г.).

Първите зимни олимпийски игри са проведени в Шамони, Франция през 1924 г. Състезанията се провеждат на всеки четири години с две изключения – през 1940 и 1944 Игрите не се провеждат поради Втората световна война.

На олимпиадата в Осло през 1952 г. за първи път на зимни олимпийски игри има олимпийски огън.

Олимпийските игри в Кортина д'Ампецо през 1956 г. са първите, които разчитат на корпоративно спонсорство (Фиат е „официален автомобил“ на игрите). Това са и първите зимни олимпийски игри, предавани по телевизията. Тогава за първи път в историята на модерните олимпийски игри клетвата на спортистите е прочетена от жена.

След олимпиадата от 1992 г. в Албервил следва олимпиадата през 1994 г. в Лилехамер. От 1994 г. зимните и летните олимпийски игри се провеждат в различни години. През годините в програмата са включвани различни спортове, за олимпиадата в Сочи през 2014 г. са включени следните 15 спорта:

Най-успешният състезател на зимни олимпийски игри при мъжете е норвежецът Оле Ейнар Бьорндален (ски-бягане и биатлон) с 13 медала: осем златни, четири сребърни и един бронзов медал, следван от сънародника си Бьорн Дели, който има осем златни и четири сребърни медала. Най-успешната състезателка, Марит Бьорген, има обаче повече медали от Бьорндален – общо 15: осем златни, четири сребърни и три бронзови медала, следвана от рускинята Любов Егорова с шест златни и три сребърни медала.

Крайно класиране по медали

No	Състезател	Държава	Злато	Сребро	Бронз	Общо
1	Марит Бьорген	Норвегия	8	4	3	15
2	Оле Ейнар Бьорндален	Норвегия	8	4	1	13
3	Бьорн Дели	Норвегия	8	4	0	12
4	Любов Егорова	Обединен отбор,   Русия	6	3	0	9
5	Лидия Скобликова	СССР	6	0	0	6
6	Иреен Вюст	Нидерландия	5	5	1	11
7	Клаудия Пехщайн	Германия	5	2	2	9
8	Клас Тунберг	Финландия	5	1	1	7
9	Лариса Лазутина	Обединен отбор,   Русия	5	1	1	7
10	Томас Алсгаард	Норвегия	5	1	0	6
11	Бони Блеър	САЩ	5	0	1	6
12	Ерик Хейдън	САЩ	5	0	0	5
13	Раиса Сметанина	СССР	4	5	1	10
14	Сикстен Ернберг	Швеция	4	3	2	9
15	Рико Грос	Германия	4	3	1	8
16	Свен Фишер	Германия	4	2	2	8
16	Хетил Андре Омот	Норвегия	4	2	2	8
16	Галина Кулакова	СССР	4	2	2	8
19	Гунда Нойман	ГДР,   Германия	3	4	1	8
19	Карин Енке	ГДР	3	4	1	8
21	Уши Дизъл	Германия	2	4	3	9
22	Аполо Антон Оно	САЩ	2	2	4	8

• 1936 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
• 1948 г. – 4 по ски-дисциплини
• 1952 г. – 9 по ски-дисциплини
• 1956 г. – 6 по ски-дисциплини
• 1960 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
• 1964 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
• 1972 г. – 4 по ски-дисциплини
• 1976 г. – 4 по ски-дисциплини, 2 по биатлон и 18 по хокей (общо 24 състезатели)
• 1980 г. – 6 по ски-дисциплини и 2 по биатлон (общо 8 състезатели)
• 1984 г. – 11 по ски-дисциплини, 3 по биатлон и 2 по фигурно пързаляне (общо 16 състезатели)
• 1988 г. – 12 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни, 2 по фигурно пързаляне (общо 27 състезатели)
• 1992 г. – 11 по ски-дисциплини, 10 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни и 1 по фигурно пързаляне (общо 30 състезатели)
• 1994 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 2 по шейни, 1 по фигурно пързаляне и 1 по шорттрек (общо 17 състезатели)
• 1998 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 4 по фигурно пързаляне, 2 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 18 състезатели)
• 2002 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 3 по фигурно пързаляне и 6 по шорттрек (общо 22 състезатели)
• 2006 г. – 8 по ски-дисциплини, 6 по биатлон, 1 по шейни, 5 по фигурно пързаляне, 1 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 22 състезатели)
• 2010 г. – 6 по биатлон, 3 по ски алпийски дисциплини, 3 по ски бягане, 3 по шорт трек, 2 по сноуборд, 2 по спортни шейни (общо 19 състезатели)

Спечелени медали

• 1980 г. – 1 бронзов (ски бягане 30 км, Иван Лебанов)
• 1998 г. – 1 златен (биатлон, Екатерина Дафовска)
• 2002 г. – 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова) и 2 бронзови (биатлон, Ирина Никулчина и шорттрек 1500 м, Евгения Раданова)
• 2006 г. – 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова)

Кандидатури на България за домакинство

До игрите през 2014 г. София три пъти се кандидатира за домакинство на зимни игри и не печели домакинството.

През 1985 г. губи от френския курорт Албервил за игрите през 1992 г. Другите кандидати са Анкоридж (САЩ), Берхтесгаден (Германия), Кортина д’Ампецо (Италия) и Фалун (Швеция). Тогава Франция иска и летните игри, но МОК ги поверява на Барселона. По изчисления на Българския олимпийски комитет, тогава България планира за кампанията разходи за близо 2 млрд. щатски долара.

При избора на домакинство за следващите игри София губи на втори кръг от норвежкия Лилехамер, организирал форума през 1994 г. , въпреки че е фаворит преди финалното гласуване.

При избора на град-домакин за игрите през 2014 г. София отпада в първия кръг. Останалите кандидати са Сочи, Залцбург, Пьонгчанг, Хака, Алмати и Боржоми.

• В жълт цвят: Вече несъществуващи държави или временни обединени отбори.

В историята на зимните олимпийски игри четирима състезатели загиват по време на игрите. През 1964 г. в Инсбрук австралийският скиор Рос Милн и британският състезател по спортни шейни Кашмиерц Кай-Скржипецки загиват вследствие на инциденти по време на тренировка. Швейцарският скиор Никола Бочате загива на тренировка на олимпиадата през 1992 г. в Албервил. На олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. по време на тренировка загива грузинският състезател по спортни шейни Нодар Кумариташвили.

• Вечна класация по медали от олимпийски игри

• Сайт на Българския олимпийски комитет