Зайчар

Зайчар Зајечар/Zaječar
Централната част на града.
Зайчар Координати: 43°54′15″ с. ш. 22°17′04.99″ и. д. / 43.904167° с. ш. 22.284722° и. д. 43.904167, 22.284722
Страна	Сърбия
Окръг	Зайчарски окръг
Община	Зайчар
Площ	1068 km²
Надм. височина	137 m
Население	39 800 души (2002)
Пощенски код	19000
Телефонен код	019
МПС код	ZA
Официален сайт	www.zajecar.info
Зайчар в Общомедия

Според последното преброяване от 2002 година има население от 39 800 жители. Градът е административен център на Зайчарски окръг.

За първи път Зайчар се споменава през 1466 г. в турски документ във връзка с броя на българското население на Видинския пашалък. Разположен е в Зайчарската котловина, при сливането на Църни и Бели Тимок в река Тимок. От средните векове та чак до първите десетилетия на ХХ век населението на Зайчар е западнобългарско по своите етнографски особености, признати и от сръбския етнограф Милан Миличевич ("Кнежевина Србија", Београд, 1876 г.) Част от местните българи сами себе си наричат торлаци или още старинци, докато друга част са преселници от Тетевенско в края на ХVІІІ век, говорят източнобългарски диалект и носят типичните тетевенски носии.

Градът влиза в пределите на Сърбия на 27 април 1833 по силата на Одрински мирен договор (1829), слагащ край на Руско-турската война (1828-1829). През 1883 г. зайчарци вдигат въстание срещу сръбската власт с желание за отцепване на града и околията му и присъединяването им към България, но то е неуспешно и е удавено в кръв. Бунтът е предхождан от продължително противопоставяне между радикалите, борещи се за демократично преустройство на бюрократичната система в Сърбия, и крал Милан Обренович, който се опитва да укрепи властта си.[1][2] Радикалната партия печели категорично изборите за Скупщина на 7 септември 1883 година, с което предизвиква падането на напредняшкото правителство на Милан Пирочанац.[3] Вместо да даде мандат на партията с най-много депутати, на 21 септември кралят назначава чиновническо правителство начело с Никола Христич (вътрешен министър от времето на княз Михаил Обренович). Христич закрива заседанията на Скупщината още преди тя да е започнала работа по същество и разпорежда разоръжаване на селяните в изпълнение на решената от напредняците военна реформа, която предвижда премахване на народното опълчение и увеличаване на постоянната редовна армия.[4].

По време на Първата световна война (1915 – 1918), от 13 октомври 1915 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 9500 души. Край града са погребани 367 български войници и офицери от Първата световна война.

Край околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от ІІІ век, Felix Romuliana, който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.

Населението на града е 39 491 души през 2002 година.

Етнически състав

(2002)

• сърби – 37 500 д. (94,95%)
• цигани – 233 д. (0,59%)
• югославяни – 219 д. (0,55%)
• власи – 159 д. (0,40%)
• черногорци – 131 д. (0,33%)
• македонци – 111 д. (0,28%)
• българи – 84 д. (0,21%)

• Китариада рок фест – от 1966 г.

Родени в Зайчар

•   Драгиша Стоядинович (1886 – 1969), сръбски общественик и политик
•   Лиляна Белева (1940 – 1995), писателка от Северна Македония
•   Сава Дацов (1857 - 1940), български икономист, академик и председател на Поморавския научен комитет
•   Светозар Маркович (1846 – 1875), сръбски общественик и политик
•   Павел Недков (1873 – 1932), български педагог и музикален деец

•   Видин, България
•   Берковица, България
•   Калафат, Румъния

На Зайчар е наречена улица в София ().

• Официален сайт

 

Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.