Емил Чоран: румънски философ и есеист

Емил Чоран Emil Cioran
румънски философ и есеист
Роден	8 април 1911 г. Рашинари край Сибиу, днес Румъния
Починал	20 юни 1995 г. (84 г.) Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Учил в	Букурещки университет Хумболтов университет на Берлин Парижки университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 20. век
Школа	Европейска философия Екзистенциализъм
Семейство
Баща	Емилиан Чоран
Майка	Емилия Чоран
Подпис
Уебсайт	www.cioran.com Страница в IMDb
Емил Чоран в Общомедия

Прекарва по-голямата част от живота си във Франция (от 1937 г.), живеейки в Латинския квартал на Париж. Принадлежи към групата известни представители на румънската диаспора във Франция – Елиаде, Йонеско, Бранкузи, Енеску и Цара.

Емил Чоран е роден в семейството на православния свещеник Емилиан Чоран и Емилия Чоран, по баща Каманичиу, в селцето Рашинари край град Сибиу, Трансилвания. Майка му произхожда от дребен аристократичен род. Емил учи в гимназия в Сибиу, а през 1928 г. заминава да следва философия в Букурещкия университет. Към началото на 30-те години се утвърждава като един от талантите на румънската литература. През 1933 г. специализира в Берлинския университет. Пише първата си книга Pe culmile disperǎrii (По върховете на отчаянието) в 1934 г. За кратко е гимназиален учител по философия в Брашов (1936 – 1937 г.), а през 1937 г. получава стипендия, за да замине във Франция и да напише там своята докторска теза. Дисертацията остава ненаписана – вместо това Чоран пътува из страната и усъвършенства своя френски. След Втората световна война решава да остане окончателно във Франция, вместо да се завърне в родината. Спечелва си неприязънта на комунистическата власт – творбите му биват забранени в Румъния и въобще в Източна Европа. Издава първата си френска книга Précis de décomposition (Наръчник по разложение) в издателство Галимар през 1949 г. Поддържа силна връзка с другите известни представители на румънската диаспора в Париж – Йожен Йонеско и Мирча Елиаде. Дълго време не бива признат и остава в сянката на други фигури от френския интелектуален живот, като Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Добива популярност едва към края на живота си и получава достойно признание като една от големите фигури във френската и румънската култура на 20 век. Почива на 17 юни 1995 г. в парижка болница, след продължително заболяване от алцхаймер.

В мазето на жилището, което е обитавал, са открити множество ръкописи, главно чернови, но те остават слабо проучени, тъй като стават предмет на съдебен спор, приключил едва в 2011 г. В същата година, 100-годишен юбилей от неговото раждане, биват проведени няколко конференции посветени на неговото творчество, вкл. и в София.

За Чоран е характерен фрагментарният стил – неговите книги се състоят главно от кратки есеистични текстове и афоризми. Влияние върху нагласата му оказват философи като Фридрих Ницше и Лев Шестов, при все че в късните си текстове се отрича от философските дирения и проявява влечение към френските моралисти от 17 век.

• Шемет на скептицизма, София, „Панорама“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996. ISBN 954-07-0928-8
• История и утопия, София, 1997. ISBN 954-607-092-0
• Изкушението да съществуваш, София, ЛИК, 1999. ISBN 954-607-248-6
• Тетрадки 1957 – 1972, София, Факел експрес, 2004. ISBN 954-9772-28-4
• Сълзи и светци, София, Захарий Стоянов, 2005 Предговор, подбор и превод: Огнян Стамболиев. ISBN 954-739-529-7
• Наръчник по разложение. Признания и проклятия, София, Факел експрес, 2006. ISBN 954-9772-44-6
• Пропадане във времето. За неудобството да си роден, София, Факел експрес, 2012. ISBN 978-954-9772-79-1

• Чоран Е., и др. „Около Чоран“, Литературен вестник, год.14, бр.6, 11 – 17 февруари 2004
• Константин Стоенеску, „Скуката като метафизичен изблик и афоризмопадение“, Грозни пеликани
• „Двете лица на Емил Чоран“ (Разговор с румънските философи д-р Виорел Черника, д-р Константин Стоенеску и д-р Виорел Визуряну), в-к Култура, бр.43, (2661), 16 декември 2011

 

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Емил Чоран.

• Planet Cioran Архив на оригинала от 2007-01-13 в Wayback Machine.