Димѝтровград е град в Южна България, област Хасково, в близост (на 15 км) до град Хасково.
Той е административен център на Община Димитровград, регионален търговски, промишлен и транспортен център.
Димитровград | |
Площад „Поезия“ и пешеходната алея на бул. „България“, реконструирани през 2017 година | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 34 160 души (15 март 2024 г.) 547 души/km² |
Землище | 62,436 km² |
Надм. височина | 125 m |
Пощ. код | 6400 |
Тел. код | 0391 |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 21052 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община – кмет | Димитровград Иво Димов (ГЕРБ; 2011) |
Уебсайт | www.dimitrovgrad.bg |
Димитровград в Общомедия |
Разположен е в Тракийската низина по поречието на река Марица. По последни данни на НСИ от 31.12.2019 жителите му са 33 088. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 34 351 души по настоящ адрес и 43 100 души по постоянен адрес. По население е вторият в областта (след областния център) и третият най-голям необластен град в страната (след Асеновград и Казанлък). В България по население заема и 26-а позиция, изправарвайки по жители областни градове като Ловеч, Силистра, Разград и Смолян.
Отстои на 220 км от столицата София и на 15 км от областния град Хасково. Най-близкото българско пристанище е Бургас – на 205 км, а гръцкото пристанище Дедеагач (Александруполис) на Бяло море е на около 190 км през Маказа. Най-близката безмитна зона се намира в Пловдив – на 75 км, а най-близкият граничен контролно-пропускателен пункт е Капитан Андреево – на 80 км.
През Димитровград минават трасетата на европейски транспортни коридори 8, 9 и 10.
Димитровград е една от най-големите и важни разпределителни гари в Южна България. През общината минават жп линии София – Свиленград и Русе – Подкова. В града е разположен транспортен терминал, работещ по направление Европа – Близкия изток.
Климатът е преходно-континетален. Средната годишна температура в Димитровград е +12,6 °С. Лятото е топло и сухо, зимата е мека. Най-много валежи падат през май-юни , а най-малко през септември.
В миналото на мястото на днешния Димитровград има три села – Раковски (Каяджик), Мариино (Кокарджа) и Черноконево (Караатли). Село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селото се изгражда гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му.
През 1941 година компанията „Гранитоид“ започва изграждането при Раковски на нов промишлен комплекс, като купува съществуваща въгледобивна мина в Маришкия басейн и започва изграждането на циментовия завод „Вулкан“ с годишен капацитет 100 хиляди тона и топлоелектрическа централа.
След Деветосептемврейския преврат от 1944 година социалистическият режим продължава развитието на промишления комплекс, придавайки му голямо пропагандно значение и обявявайки изграждането на изцяло нов град по модела на съветския Комсомолск на Амур. В проекта е ангажирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно, като първите от тях пристигат на място на 10 май 1947 година. Димитровград е създаден официално с обединението на Раковски, Мариино и Черноконево на 2 септември 1947 г. с решение, подписано от тогавашния министър-председател и лидер на БРП (к) Георги Димитров, който в духа на култа към личността на тоталитарните диктатори му дава собственото си име.
Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград.
Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.
Усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те години да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.
Според оценки на НСИ към 31 декември 2017 г. населението на Димитровград е 34 614 души, от които 16 661 мъже (48,13 %) и 17 953 жени (51,87 %). През първите 10 г. след създаването му населението на града е около 34 000 души. Оттогава започва да расте, най-вече заради мигрантите от селските райони, като достига своя връх през периода 1985 – 1992 г. с повече от 50 000 жители. След този период населението започва да намалява.
Численост на населението според преброяванията през годините:
|
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 38 738 | 100.00 |
Българи | 32 895 | 84.91 |
Турци | 696 | 1.79 |
Цигани | 2011 | 5.19 |
Други | 154 | 0.39 |
Не се самоопределят | 125 | 0.32 |
Не отговорили | 2857 | 7.37 |
В града има 4 църкви – „Свети Димитър“, „Света Екатерина“, „Свети Атанасий“ в квартал Мариино и „Свети Георги“ в квартал Черноконево. Много известен е параклисът в близкото село Добрич, където има аязмо с лечебна вода.
Църквата „Свети Атанасий“ е изградена със средства на жителите на кв. Мариино, като за довършването ѝ решаващо значение е имала финансовата подкрепа на българския гражданин, емигрирал в Съединените щати, д-р Христо Атанасов. Осветена е от митрополит Арсений и отваря официално врати на 22 май 2003 г.
Понастоящем кмет на Димитровград е Иво Димов, издигнат от ПП „ГЕРБ“. В общинския съвет на Димитровград 17 души са представители на ПП ГЕРБ, 4 – на ПП БСП, 10 – на КОАЛИЦИЯ ДА ЗА ДИМИТРОВГРАД. Двама общински съветници са независими.
Районът на Димитровград е с една от най-плодородните земи в страната. При създаването на града обаче там се развива химическа (химкомбинат, днес Акционерно дружество „Неохим“) и циментова промишленост, която силно замърсява атмосферата и почвата. Благодарение на тази индустрия Димитровград едва не става окръжен център по времето на комунизма.
Приоритетен дял в структурата на местната икономика заема промишлеността.
2 са кината – „Медея“ и новооткритото платно за прожекции в мултиплекса на „Пайнер“. Първото не работи, а второто има прожекции 3 – 4 дни в седмицата.
Народна астрономическа обсерватория и планетаруим „Джордано Бруно“ е разположена в парк „Никола Й. Вапцаров“. Самият планетариум е създаден през 1962 г. и е първият в България. Звездната му зала е оборудвана с два 2 телескопа и има капацитет от 60 места.
Градът е известен:
В града има 2 стадиона – „Миньор“ и „Раковски“. Представителният отбор по футбол играе своите мачове на стадион „Миньор“, a юношите и детските формации – на „Раковски“. Стадион „Миньор“ има 3 тренировъчни игрища в приемливо състояние. Тенис клубът е разположен близо до стадион „Раковски“ и разполага с 5 игрища, покрити с шамот. Басейн „Химик“ e единственият в града и се намира точно зад стадион „Раковски“.
Във всички училища има спортни площадки.
Във града също има и спортни отбори по борба, футбол, бадминтон, волейбол, баскетбол, кик-бокс, карате, джудо и много други. Най-развити са клуба по борба с треньор Салим Наим и клуба по бадминтон с треньори Димо Динков и Митко Станилов.
Най-красивата природна забележителност в Димитровград е паркът „Пеньо Пенев“, възстановен през 2004 г. В парка има около 15 езера, но са пълни с вода около 4 – 5. В някои от тях могат да се видят водни лилии и различни видове риби.
В града има още 2 големи парка – „Никола Вапцаров“ (в кв. „Христо Ботев“) и „Марица“ край р. Марица.
Димитровград е сред най-озеленените градове в България. В покрайнините му са разположени 3 големи парка, а градинките и залесените площи са характерни за цялостния градски стил.
В парковете „Пеньо Пенев“ и „Никола Вапцаров“ може да се видят постиженията в озеленителната архитектура на България през 1950-те години: десетки видове дървета, храсти и цветя, множеството скулптури и скални късове с гравирани стихове в тях, белокаменни алеи с варовикови бордюри, живописни пасарелки и мозаечни стълбища, беседки и детските площадки, водни каскади, фонтани и др.
Защитена местност Злато поле е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица. Тя включва водоеми и прилежащи площи, с храстовидна и дървесна растителност, където са съхранени неоценими по богатство растителни и животински видове. Злато поле е обявено за защитена местност от 11.08.2001 г.
На няколко километра от Димитровград, в покрайнините на град Меричлери, се намират минерални извори, които са с доказани лечебни свойства. Температура на водата в тях е 35.4 градуса
На 20 мин път от Димитровград, в покрайнините на село Каснаково, се намира Светилището на нимфите и Афродита – много добре запазен езически храм, построен от римския пълководец Тит Флавий, в чест на богинята на любовта Афродита, в края на 3 век н.е. Предание от дълбока древност гласи, че там вечер танцуват нимфите – безкрайно красиви женски създания в белоснежни воали, под които прозират стройните им тела. Легендата гласи, че ако жените пият от изворчето вода, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби – деца на непокорна Тракия.
Официалният празник на Димитровград е 2 септември. Около тази дата, в рамките на 1 седмица, се провежда прочутият в областта Димитровградски панаир. Колоритното зрелище, заемащо значителна площ в красивия парк „Марица“, предлага най-различни забавления за малки и големи. Тук има традиционно виенски колела, блъскащи колички, захарен памук и многото „капанчета“, предлагащи бира и скара. Всяка вечер на голямата сцена, пред родна публика и гости, концерти и представления изнасят различни музикални и танцови групи, както и отделни изпълнители.
Изключение прави обаче Празникът на химика, когато традиционно се организира празнична програма от „Неохим“ АД. Комерсиални попфолк концерти обаче се провеждат всяка седмица в мултиплекса на звукозаписната къща „Пайнер“.
През 2 г. в Димитровград се провеждат поетични празници, посветени на поета Пеньо Пенев, свързал името си със строителството на града. На 7 май – рождения ден на поета, се връчва националната литературна награда, носеща неговото име.
„Тук няма град – тук всичко е мечти…“ (Божидар Божилов)
„Нежни куршуми“ – криминална новела (Николай Николов)
В Димитровград ефирно се приемат следните телевизионни програми:
ТВ канал | Телевизия | Предавател | Мощност |
---|---|---|---|
7 | БНТ 1 | Сградата на общ. Димитровград | 30 W |
29 | Нова Телевизия | Сградата на общ. Димитровград | 100 W |
39 | BTV | Сградата на общ. Димитровград | 100 W |
Кабелни оператори за територията на Димитровградска община са: A1, Булсатком, Vivacom и ESCOM.
В Димитровград ефирно се приемат следните радиопрограми:
(УКВ) Честота (MHz) | Радиостанция | Предавател | Мощност |
---|---|---|---|
87.60 | Радио Метроном | Хасково, Сградата на СБА | 100 W |
87.80 | БНР Хоризонт | Сливен, РРТС Карандила | 1 kW |
88.10 | БНР Хоризонт | Пловдив, РРТС Здравец | 550 W |
88.30 | БНР Радио Стара Загора | Стара Загора, РРТС Хрищени | 1 kW |
88.80 | Радио 1 | Стара Загора, РРТС Хрищени | 250 W |
89.10 | Радио FM+ | Пловдив, над с. Белащица | 500 W |
89.50 | Енджой | Хасково, РРТС Хасково | 125 W |
89.70 | Bulgaria ON AIR | Стара Загора, РРТС Хрищени | 118 W |
89.90 | Радио Фокус | Пловдив, над с. Белащица | 500 W |
90.30 | Радио FM+ | Стара Загора, РРТС Хрищени | 250 W |
90.80 | Радио Energy | Стара Загора, РРТС Хрищени | 125 W |
91.40 | Радио Веселина | Хасково, Водонапорна кула | 80 W |
91.70 | БНР Христо Ботев | Пловдив, РРТС Здравец | 1 kW |
92.20 | БНР Христо Ботев | РРТС връх Ботев | 10 kW |
93.20 | Дарик Радио | Кърджали, РРТС Стръмни рид | 1 kW |
93.60 | БГ Радио | Стара Загора, РРТС Хрищени | 250 W |
94.00 | БНР Радио Пловдив | Пловдив, РРТС Здравец | 3 kW |
94.90 | БНР Христо Ботев | Свиленград, РРТС Шейновец | 3 kW |
95.30 | Bulgaria ON AIR | Хасково, ул. Пловдивска 39 | 100 W |
95.50 | Радио 1 | Пловдив, над с. Белащица | 500 W |
95.80 | Радио Веселина | Стара Загора, РРТС Хрищени | 500 W |
96.00 | БНР Христо Ботев | Пампорово, РРТС Снежанка | 1 kW |
96.60 | Дарик Радио (Хасково) | Хасково, РРС Аида | 500 W |
96.80 | Радио City | Стара Загора, РРТС Хрищени | 224 W |
97.00 | Радио Витоша | Пловдив, над с. Белащица | 480 W |
97.20 | БНР Радио Стара Загора | Сливен, РРТС Карандила | 1 kW |
97.40 | Радио Вероника | Стара Загора, РРТС Хрищени | 125 W |
97.60 | Радио FM+ | Свиленград, РРТС Шейновец | 113 W |
98.30 | БНР Христо Ботев | Стара Загора, РРТС Хрищени | 1 kW |
98.70 | БНР Христо Ботев | Сливен, РРТС Карандила | 1 kW |
99.20 | БНР Христо Ботев | Кърджали, РРТС Стръмни рид | 1 kW |
99.70 | БНР Хоризонт | Свиленград, РРТС Шейновец | 3 kW |
100.10 | Z-Rock | Стара Загора, РРТС Хрищени | 250 W |
100.40 | Радио Фокус | Хасково, ул. Пловдивска 39 | 150 W |
100.90 | БНР Хоризонт | РРТС връх Ботев | 10 kW |
101.20 | Дарик Радио (Сливен) | Сливен, РРТС Карандила | 1 kW |
101.60 | БНР Хоризонт | Пампорово, РРТС Снежанка | 5 kW |
102.10 | Z-Rock | Хасково, РРТС Хасково | 233 W |
102.70 | Bulgaria ON AIR | Пловдив, над с. Белащица | 570 W |
103.10 | БНР Радио Пловдив | Пампорово, РРТС Снежанка | 1 kW |
103.30 | Радио Fresh! | Пловдив, над с. Белащица | 500 W |
103.40 | Радио 1 Рок | Стара Загора, РРТС Хрищени | 224 W |
103.70 | Z-Rock | Пловдив, над с. Белащица | 465 W |
104.00 | Дарик Радио (Хасково) | Свиленград, РРТС Шейновец | 1 kW |
104.30 | Радио 1 Рок | Пловдив, над с. Белащица | 500 W |
104.60 | Радио Фреш | Стара Загора, РРТС Хрищени | 118 W |
105.00 | БНР Хоризонт | Кърджали, РРТС Стръмни рид | 10 kW |
105.40 | Дарик Радио (Пловдив) | Пловдив, РРТС Здравец | 1.5 kW |
106.20 | Радио N-Joy | Стара Загора, РРТС Хрищени | 186 W |
106.50 | Радио Веселина | Пловдив, над с. Белащица | 480 W |
106.80 | Дарик Радио (Ст. Загора) | Стара Загора, РРТС Хрищени | 500 W |
107.00 | Дарик Радио (Пловдив) | Пампорово, РРТС Снежанка | 1 kW |
107.80 | БНР Радио Стара Загора | Свиленград, РРТС Шейновец | 1 kW |
Димитровградската кухня е много разнообразна. Тук е събрана есенцията от цяла България, защото той е сред най-младите градове, изграден от пришълци от много селища и краища. Идвали са хора от цялата страна, които са работели, участвали са в строежа му, а голяма част от тях са останали да живеят в него. По този начин са се запазили някои от най-добрите български рецепти.
Димитровград е побратимен с:
This article uses material from the Wikipedia Български article Димитровград, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.