Антонис Ван Дайк

Той е известен със своите портрети на членове от кралското семейство. Творчеството му повлиява силно английската портретна живопис.

Антонис ван Дайк Anthonis van Dyck
фламандски художник
Роден	22 март 1599 г. Антверпен, Белгия
Починал	9 декември 1641 г. (42 г.) Лондон
Погребан	Катедрала Сейнт Пол, Сити, Великобритания
Етнос	Фламандци
Кариера в изкуството
Стил	барок
Жанр	историческа живопис, портрет
Учители	Петер Паул Рубенс
Направление	портретист
Семейство
Подпис
Антонис ван Дайк в Общомедия

Ван Дайк е роден в Антверпен. През 1615 г. става независим художник, което не се среща често по това време. В младите си години е главен асистент на Рубенс. През 1620 г. пристига в Англия, но не успява да бъде представен на крал Джеймс I. След 4 месеца се връща във Фландрия. След това заминава за Италия, където остава 6 години, изучавайки италианските майстори и поставяйки началото на кариерата си като успешен портретист. През 1627 г. той се връща в Антверпен, където за няколко години рисува множество шедьоври.

Неговата слава достига до ушите на крал Чарлс I, който го кани в Англия. През 1632 г. художникът пристига отново в Лондон. Успехът му там е бърз.

Той рисува портрети на краля, на кралица Хенриета, на децата на краля, на Томас Уентуърт – граф на Страфорд и много други придворни персонажи, в допълнение портрети на себе си и любовницата си Маргарет Лемон. През юли 1632 г. той получава рицарско звание, а през 1633 г. званието „кралски художник“. Получава също значителна пенсия и се оженва за дъщерята на лорд Рутвен. През 1634 г. прави кратко пътуване до Антверпен, а през 1641 г. до Франция.

В късния период на живота си той извършва само кратки довършителни работи по портрети, нарисувани от учениците му, но планирани по негов дизайн..

Ван Дайк умира през 1641 г. в Лондон и е погребан в катедралата „Св. Павел“.

Той оказва голямо влияние на английската портретна живопис, затова някои последователи го наричат основател на английската живописна школа. В Англия е известен характерният костюм „Ван Дайк“. На негово име има също наречен пигмент за маслени бои – кафяво „Ван Дайк“.

• Портрет на Я. Вермьолен, 1616, Държавен музей, Вадуц
• „Разпятие на св. Петър“, около 1615 – 1617, Кралски музеи на изящните изкуства на Белгия
• „Юпитер и Антиопа“, около 1617 – 1618, Музей за изящни изкуства (Гент)
• „Йоан Кръстител и Йоан Евангелист“, 1618, Картинна галерия, Берлин-Далем
• „Автопортрет“ – 1622 г.
• „Мадона дел Розарио“, начата в 1624, Оратория дел Розарио, Палермо
• „Почивка по пътя за Египет“, края на 1620-х г., Ермитаж, Санкт Петербург
• „Портрет на Мария Луиза де Тасис“, Галерия Лихтенщайн, Виена
• „Портрет живописеца П. Снайерс“, Старата пинакотека, Мюнхен
• „Децата на Чарлз I“, 1637, Уиндзорски замък
• „Чарлз I на лов“, около 1635, Лувър
• „Гуидо Бентивольо“ – ок. 1635 г.
• „Маркиза Бриньоле-Сале“ – ок. 1635 г. и др.
• „Портрет на Ф. Уортън“, Национална галерия за изкуство, Вашингтон
• „Портрет на Дж. Стюарт“, Музей на изкуството „Метрополитън“ Ню Йорк, САЩ.

•  
  „Чарлз I на лов“, около 1635, Лувър
•  
  „Снемане от кръста“, Национална картинна галерия на Армения
•  
  „Юпитер и Антиопа“