Бурятия: република в Русия

Влиза в състава на Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район. Площ 351 334 km² (14-о място, 2,05%), население на 1 януари 2017 г. 984 134 души (55-о място, 0,67%). Столица е град Улан Уде. Разстояние от Москва до Улан Уде — 5532 km.

Република Бурятия Буряад Улас
Субект на Руската федерация
Бурятия на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Улан Уде
Площ	351 334 km² на 15 място в РФ
Население	985 431 души (2021) 2,8 души/km² на 55 място в РФ
Федерален окръг	Сибирски федерален окръг
Губернатор	Вячеслав Наговицин
Езици	бурятски, руски
Часова зона	UTC UTC+8
МПС код	03
Официален сайт	egov-buryatia.ru
Бурятия в Общомедия

През 1703 г. Бурятия съгласно договор, подписан с Петър I, доброволно влиза в състава на Московското царство. На 30 май 1923 г. е създадена Бурят-Монголска АССР в състава на РСФСР. През 1937 г. от състава на Бурятия са извадени Уст Ординският бурятски автономен окръг и Агинският бурятски автономен окръг. На 7 юли 1958 г. е преобразувана в Бурятска АССР, а от 27 март 1992 г. Република Бурятия е в състава на Руската федерация.

Географско положение, граници, големина

Република Бурятия се намира в южната част на Източен Сибир, в Задбайкалието, на източния и югоизточния бряг на езерото Байкал. На юг граничи с Монголия, на запад с Република Тува, на северозапад и север с Иркутска област, на изток и югоизток със Забайкалски край. В тези си граници Република Бурятия има площ от 351 334 km², което представлява 6,86% от територията на Русия и 15-о място по големина.

Релеф

Република Бурятия е предимно планинска страна, равнинните участъци са малко и са разположени на около 500 – 700 m н.в. (най-ниската точка на Бурятия е крайбрежието на езерото Байкал, намиращо се на 455 m н.в.). Като цяло планините превишават четири пъти площта на равнините. По характера на релефа Бурятия се дели на няколко региона. Централната и южната част на страната е заета от Селенгинските планини с хребетите Цаган-Дабан, Цаган-Хуртей, Загански и др. с височини до 1200 – 1700 m. На запад се простират крайните източни хребети на планината Източен Саян, като тук се намира най-високата точка на Бурятия – връх Мунку-Сардък 3491 m.. Източно от езерото Байкал в пределите на Бурятия попада западната и северна част на Байкалската планинска област с хребетите Хамар-Дабан, Улан-Бургаси, Баргузински, Байкалски, Икатски и Морски с височини до 2000 – 2500 m. В североизточната част се простират краните западни хребети (Южномуйски, Северомуйски, Удокан и Калар) на Становата планинска земя. Крайните северни части на републиката попадат в източната периферия на Витимското плато с преобладаващи височини 1000 – 1200 m. В пределите на тези планински системи се намират обширни междупланински котловини: Гусиноозерска, Удинска, Баргузинска, Горноангарска, Муйско-Куандинска, Тункинска, Окинска и др. В някои от тях са разположени степни, лесостепни и алувиални участъци, явяващи се основни селскостопански райони на Бурятия. Страната попада в иглолистната, лесостепната и степната зона, а в крайните ѝ северни части е разпространена зоната на вечно замръзналата почва.

Полезни изкопаеми

Най-известните находища са Джидинско (волфрам, молибден и злато); Озерно и Холодинско (полиметали); Гусиноозерско, Тунгуско и Ахаликско (кафяви въглища); Ошурковско (апатити); Молодежно (азбест). Освен това има още находища на желязна руда, нефелинови сиенити, боксит, графит, химически чист мрамор и др.

Климат

Страната се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е продължителна, мразовита, без ветрове и малко снегове. Лятото е кратко и топло. Средна януарска температура -25,5 °C, средна юлска +17,6 °C. За селскостопанските култури са опасни ранните есенни слани, които се появяват през втората половина на месец август. Средното годишно количество на валежите в повечето селскостопански райони на Бурятия (в долините на реките Селенга, Уда, Баргузин и др.) са около 250 – 300 mm, а в планините – от 300 до 500 mm. В основните земеделски райони (основно по долините на реките) броят на дните с температера над 5 °C е 150 – 160.

Води

Речната система на страната е сравнително добре развита. Реките течащи по нейната територия се отнасят към водосборните басейни на реките Енисей, вливаща се в Карско море и Лена, вливаща се м море Лаптеви. В Бурятия има 32 603 реки с обща дължина 152 186 km. Разположението на речната мрежа е тясно свързана с разположението на планинските хребети, възвишенията и котловините. За повечето големи и средни реки в републиката са характерни многократните изменения на направлението на теченията им под прав ъгъл, а също и редуването на проломни участъци при пресичането на хребети и възвишения. По източника на подхранването си реките на Бурятия се делят на реки с ясно изразено дъждовно подхранване (до 80%, основно в най-южната част на страната), равно дъждовно и снежно подхранване и с преобладаване на снежното (основно реките в северната част). Обикновено реките на Бурятия замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.

Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на река Енисей, в случая водосборния басейн на езерото Байкал са: Селенга с притоците си Хилок, Чикой, Джида и Уда, реките Баргузин и Горна Ангара, вливащи се в Байкал и реките Иркут и Ока леви притоци на Ангара.

Към Ленския водосборен басейн принадлежат реките: Витим, Чуя и Чая, вливащи се директно в Лена, Конда, Ципа и Мама (притоци на Витим) и Амалат (приток на Ципа).

На територията на Бурятия се намират над 35 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1795 km² (без акваторията на езерото Байкал), а заедно с него – около 23 хил.km². На територията на страната попада по-голямата част от площта на езерото Байкал и около 60% от бреговата му линия. Блатата и заблатените територии заемат значителни пространства в големите медупланински котловини, в делтата на река Селенга и на Витимското плато.

Почви, растителност

Най-разпространените почви в страната са подзолистите. В лесостепните и степни райони на Централна и Южна Бурятия, по долината на река Баргузин и в Тункинската котловина – тъмно сивите горски почви и разновидности на кафявите горски и черноземни почви.

Северните и западните райони на Бурятия са покрити с гъсти иглолистни гори, а южните и централни части – със степна и лесостепна растителност. По северните склонове на хребетите в Задбайкалието расте предимно лиственица с примеси от кедрови и смърчово-кедрови гори. По южните склонове – бор и сухолюбиви храсти. Степната растителност се простира до 900 – 1000 m н.в., след това следва горския пояс и в зависимост от изложението на склоновете достига до 1500 – 1600 m по северните и до 2200 m по южните. В северната и северозападна част на Бурятия нагоре от горския пояс следва субалпийския пояс представен от клек и мъхово-лишейна тундра. Широколистни гори (бреза, осика, топола, елша и др.) се срещат на отделни места като малки горички, основно по долините на реките.

Населението наброява 984 134 души (2017 г.), което представлява 2,83% от населението на Русия и нарежда републиката по този показател на 7-о място. Урбанизацията на населението е 59,62%.

Националният състав на населението е следният:

• руснаци – 64,9%;
• буряти – 29,5%;
• украинци – 0,7%;
• татари – 0,7%;
• евенки – 0,3%.

 

В административно-териториално отношение Република Бурятия се дели на: 2 републикански градски окръга, 21 муниципални района (аймаци), 6 града, в т.ч. 2 града с републиканско подчинение (Улан Уде и Северобайкалск) и 4 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

Промишленост

Развити са машиностроенето, електроенергетиката, топливната, дърводобивната и дървообработващата промишленост, производството на строителни материали, леката и хранително-вкусовата промишленост.

Селско стопанство

Републиката е специализирана в отглеждането на зърнени култури, картофи, зеленчуци. Развито е отглеждането на овце, кози, свине, птици и коне.

• Бурятска автономна съветска социалистическа република

• Официален сървър на органите на държавната власт в Република Бурятия Архив на оригинала от 2007-05-27 в Wayback Machine.
• Бурятия.ру Архив на оригинала от 2004-09-25 в Wayback Machine.
• Сайт на Бурятия