Област Благоевград Баня: село в област Благоевград

То се намира в община Разлог, област Благоевград.

Баня
Църквата „Свети Георги“
Баня Координати: 41°52′57.45″ с. ш. 23°31′21.55″ и. д. / 41.882626° с. ш. 23.522653° и. д. 41.882626, 23.522653 Баня
Общи данни
Население	2817 души (15 март 2024 г.) 77,1 души/km²
Землище	36 537 km²
Надм. височина	850 m
Пощ. код	2778
Тел. код	07445
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	02693
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Баня Мария Юрганчева (БСП и ПП НОВА ЗОРА)
Баня в Общомедия

Село Баня се намира в планински район на 801 м н.в. в центъра на Разложката котловина между три планини – Пирин, Рила и Родопите. Отстои на 5 километра от Банско и Разлог, на 25 километра от Якоруда и на около 150 километра от София и Пловдив. Оттук минава жп линията Септември – Добринище, която е построена през 30-те години на XX век.

През ХVІІІ век Баня е село в нахията Разлог. Към 1748 година то е тимар на Юсуф.

През 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което най-дейно участие вземат и жителите на село Баня.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

През периода 1893 – 1912 година населението на селото взема участие в революционните борби на организация бореща се за автономия на Македония и Одринско – ВМРО.

В 1897 година е основано читалище „Просвета“.

При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Свободата на целия района донасят щиковете на българските войници от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 г. Първият кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Основната част от населението е християнско. Източно-православните българи имат изградени две църкви: „Свети Георги“ и „Успение на Пресвета Богородица“. Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с камбанария и построен по-късно притвор. Построена е благодарение на връзките в Неврокоп на Стойко Бояджиев, родоначалник на рода Венедикови от Баня. Надпис в селската черква гласи, че е построена в 1835 година от „чорбаджи Стойко Бояджиев, Иван Асянчин и християните в село Баня“. Една малка част от християнското население изповядва протестантството, като за целта имат изградена конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви. В селото живеят и помаци.

В XIX век Баня е смесено християнско и мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баня (Bania) е посочено като село с 362 домакинства, 760 жители българи-християни и 270 жители помаци.

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Баня е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 960 българи-християни и 550 българи-мохамедани.

Обръщение на българското население от Баня и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В селото има турска баня, така нареченета Муртина баня, от XVII век и втора турска баня – така наречената Римска баня, известна още като Старата българска баня.

Местността Трестеник се намира в покрайнините на селото. Известна още като вилната зона на селото, местността е приютила много частни вили. Природата е оставила красив отпечатък върху това кътче от гората. Има минерални извори и богата растителност. В Трестеник е разположен и частен язовир. Най-известна е „Ловджийската вила“, която е емблематична за хората, практикуващи лов в селото. Трестеник е популярно място за правене на пикници и неделни излети в гората.

Друга забележителност е светилището Камено (още Каменот или Големио камен), намиращ се в южния край на селото и почитан в древността като култово място. По-късните предания за него се обвързват и с образа на Крали Марко, който според легендата хвърлил камъка точно тук.

В селото има Етнографско-исторически музей.

Всяка година през първата неделя на месец юли се провежда традиционен събор „Празник на моето село“. На него се събират жители на селото, живеещи и работещи из различни краища на България. В празника взимат участие фолклорни състави от страната и чужбина.

Традиционно на първи януари се изпълнява обичаят сурвакане. Други традиционни събития са големите религиозни празници Коледа и Великден. На втория ден от Възкресение Христово в местността Крушата извън селото се провежда събор. Населението се придвижва до мястото с конски и магарешки каруци. На място се отслужва литургия от свещеник. Следобеда се провеждат надбягвания с коне, както и надтегляния.

 

 

Родени в Баня

•   Васил Пачаджиев (1883 – 1942), български революционер
•   Георги Гръчев (1854/1855 – ?), български революционер, опълченец
•   Грую Георгиев, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година
•   Димитър Венедиков (1866 – 1939), български военен и революционер
•   Димитър Иванов Дойчинов, български военен деец, майор, загинал през Балканската война
•   Иван Асянчин (1834 – 1910), български революционер, духовник и просветен деец
•   Иван Венедиков (1871 – 1943), български военен и революционер
•   Иван Груев, български революционер
•   Иван Гръчев (1852 – ?), български революционер, опълченец
•   Иван Еков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година
•   Иван Костадинов Бояджиев (? – 1896), български свещеник в селото през 1870-те
•   Иван Лазаров Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на бронзов медал
•   Иван Терзиев (1832 – 1907), български зограф
•   Йордан Венедиков (1871 – 1957), български военен деец (генерал-майор) и историк
•   Константин Венедиков (1866 – 1933), български военен и революционер
•   Константин Дойчинов (1881 – 1963), завършил медицина във Виенския университет в 1904 година. Старши полкови лекар през Първата световна война
•   Константин Я. Пачеджиев (1865 – ?), български протестантски пастор, роден на 18 януари 1865 г., учи в Евангелското училище в Самоков, през 1894 година завършва като бакалавър на изкуствата колежа „Алегени“, в 1894/1895 година учи в Методистката теологическа семинария „Дрю“, на 17 юли 1898 година пристига в Бургас и проповядва там до краяна живота си, колегата му Николай Велчев се жени за сестра му Йордана
•   Костадин Бояджиев (1880 – 1938), български революционер
•   Нанчо Стойков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година
•   Неофит Рилски (1793 – 1881), български просветен деец (според някои източници е роден в Банско)
•   Никола Бояджиев (1874 – 1945), български революционер от ВМОК и ВМРО
•   Никола Венедиков (1859 – 1917), български революционер
•   Никола Похлупков (ок. 1868 – 1964), български революционер
•   Никола Рачев (1903 – ?), български комунист
•   Парашкева Димова, майка на Георги Димитров
•   Райна Рачева (1939), бащино име Райна Николова Груева (Лампева), българска художничка
•   Стефан Попстаматов (около 1830 – 1886), български духовник, зограф
•   Теофил Николаев, учител в Куру чешме през 1852 година, спомоществовател за издаването на Райна, княгиня българска от Й. Груев (1852)
•   Тодор Иванов Асянчин (1869 – ?) завършил педагогика и философия в Йена в 1892 г.
•   Тодор Стефанов (1887 – 1979), български предприемач, кмет на Баня преди 1944 година
•   Христо Венедиков (1834 – 1916), български революционер
•   Христо Дойчинов (около 1865 – около 1923), писател, документалист

Починали в Баня

•   Димитър Йосифов, български резбар

Други

•   Александър Асянчин (1907 – 1980), български журналист, по произход от Баня
•   Антон Страшимиров (1872 – 1937), български писател, по произход от Баня
•   Венедикови, голям бански български род

• Уеб сайт на село Баня
• „Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени“, Иван Асянчин от с. Баня, Разложко, Пловдив, 1915 г.