Актив в икономическата теория означава „нещо, което носи ползи на притежателя си“.
В счетоводната теория и общата рамка на МСФО, МСФОМСП се дава следното определение: „Актив – ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода“. За нуждите на предприятията активите се делят на дълготрайни (нетекущи) и краткотрайни (текущи).
Вид актив | Текущи (краткотрайни) активи | Нетекущи (дълготрайни) активи | |
---|---|---|---|
Материални |
|
| |
Нематериални |
|
| |
Финансови |
|
|
В България оценка на активите се изготвят от счетоводители или от оценителски асоциации, като Асоциацията на вещите лица и експертите и Асоциацията на българските оценители. За да бъде признат първоначално един ресурс (средство) като актив, трябва да отговаря на следните изисквания съгласно §89 на Общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети:
При признаването на активите действа основният принцип за предпазливост. Активите най-общо се признават при прехвърляне на рисковете и изгодите от тях. Например, при покупка на стока тя се признава за актив при купувача, едва когато има достатъчно сигурност, че рисковете от погиването на стоката са прехвърлени на купувача, както и ползите.
Първоначалната оценка (историческа стойност) на повечето активи е цената на придобиване, включваща покупната стойност (без възстановими данъци и търговски отстъпки или рабати) плюс преките разходи по придобиването. Създадените в предприятието активи се оценяват първоначално по себестойност, включваща преките производствени разходи и дял общопроизводствени разходи. В себестойността поначало не се включват административни разходи или разходи за продажби съгласно Международен счетоводен стандарт №2 – Материални запаси.
Изключенията са следните:
Последващата оценка е оценката, по която се посочва в баланса (отчета за финансовото състояние) даден актив след първоначалното признаване – балансова стойност. Балансовата стойност може да бъде:
Последващата оценка на някои активи може да бъде намалена с евентуална загуба от обезценка. Обезценка се извършва само при наличие на признак (индикация, обстоятелство) за обезценка. На обезценяване подлежат и активи, които се преоценяват по справедлива стойност (с изключение на финансовите активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата; инвестиционни имоти, отчитани по модела на справедливата стойност; биологични активи, отчитани по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба – те не се обезценяват). Обзценката на активи се третира основно в следните стандарти: МСС №36 – Обезценка на активи, МСС №2 – Материални запаси и МСС №39 – Финансови инструменти: признаване и оценяване.
На обезценка по реда на МСС №36 подлежат: имоти, машини и съоръжения (ДМА); нематериални активи; инвестиционни имоти, отчитани по модела на цената на придобиване, положителна търговска репутация; инвестиции в дъщерни, асоциирани и съвместни предприятия; нетекущи биологични активи, отчитани по себестойност, тъй като справедливата им стойност не може да бъде надеждно оценена.
На обезценка по реда на МСС №2 подлежат материалните запаси, вкл. и селскостопанската продукция.
По реда на МСС №39 се обезценяват финансовите активи, вкл. търговските вземания.
This article uses material from the Wikipedia Български article Актив, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.