Четвероевангелие На Цар Иван Александър

от монаха Симеон за цар Иван Александър.

Четвероевангелие на цар Иван Александър
Страница от Четвероевангелието на цар Иван Александър с царските портрети
Автор	монах Симеон
Създаден	1355 – 1356 г. България
Оригинален език	среднобългарски
Вид	илюстрован ръкопис
Четвероевангелие на цар Иван Александър в Общомедия

Преписвачът Симеон е оставил обширна бележка на лист 274б-275а. Книгата съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите евангелия. Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните български писмени паметници. С изключение на царските портрети (лист 2б^{[неработеща препратка]}, лист 3а^{[неработеща препратка]}), илюстрациите ѝ наподобяват тези на гръцки ръкопис № 74 в Националната библиотека в Париж.

Царските портрети в началото на четвероевангелието са съпроводени от следните надписи:

• Йоан Александър, в Христа Бога верен цар и самодръжец всем блъгаром и гръком;
• Теодора, в Христа Бога вернаа и новопросвещеннаа [тоест „новопокръстена“] царица и самодръжица всем блъгаром и гръком;
• Йоан Шишман цар, син великаго царя Йоана Александра;
• Йоан Асен цар, син царев

След падането на Търново през 1393 година четвероевангелието е изнесено в Молдова, където бива откупено от молдовския владетел Александър Добрия (бележка на лист 5а^{[неработеща препратка]}). През 17 век то попада, вероятно като дар на молдавските князе, в светогорския манастир „Свети Павел“. През 1837 г. англичанинът барон Робърт Кързън посещава манастира и (по собствените му думи) го получава заедно с Видинското евангелие като подарък от игумена. Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата му сбирка от книги на Британския музей в Лондон. Преместен е в Британската библиотека, при основаването ѝ през 1973 година.

Ръкописът е проучен за пръв път от Петър Гудев. През лятото на 1925 г. го изследва и Богдан Филов.

На 3 ноември 2017 г. Четвероевангелието на цар Иван Александър е включено в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“. През юли 2018 г. е отпечатано първото пълно фототипно издание на четвероевангелието.

• Софийски песнивец
• Манасиева летопис
• Томичов псалтир
• Видинско евангелие
• Болонски псалтир
• Погодински псалтир

• Богдан Филов, Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра. Les miniatures de l’évangelie du roi Jean Alexandre à Londres. С. 1934 (Monumenta Artis Bulgariae, III).
• Атанас Божков, Българска историческа живопис. Ч. I. С., 1972.
• Максимилиан Киров, Миниатюрите в четвероевангелието от 1356 г. и епохата на цар Иван Александър. – Проблеми на изкуството, 1978, № 1, 40 – 44.
• Людмила Живкова, Четвероевангелието на цар Иван Александър. С., 1980.
• Попова, Т. За календара на Лондонското евангелие. – Старобългаристика, 16, 1992, № 4, 13 – 16.
• Славова, Т. Четвероевангелието на цар Иван Александър: особености на превода. – Българска реч, 1996, № 2, 17 – 19.
• Гардзанити, М., Альберти, А. Сла­вянская версия греческого текста Евангелия: Евангелие Ивана Александра и правка перевода Священного пи­сания. – Кирило-Методиевски студии, 17, 2007, 180 – 190.
• Дограмаджиева, Е. История на богослужебния апарат в Четириевангелието на цар Иван Александър. – Старобългаристика, 31, 2007, № 3, 3 – 40

• каталожно описание на ръкописа ((en))^{[неработеща препратка]}
• дигитално факсимиле на ръкописа Архив на оригинала от 2013-01-05 в Wayback Machine.

 

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Четвероевангелие на цар Иван Александър.