Слокощица е село в Западна България.
То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
Слокощица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1476 души (15 март 2024 г.) 98,1 души/km² |
Землище | 15,043 km² |
Надм. височина | 550 m |
Пощ. код | 2533 |
Тел. код | 07936 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 67461 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Кметство – кмет | Слокощица Румен Калфин (СДС, БДФ, ОДС, ...) |
Слокощица в Общомедия |
Село Слокощица се намира в Кюстендилската котловина, в полите на Осоговската планина, южно от град Кюстендил, в долината на река Новоселска. Селото е в непосредствена близост, на разстояние по-малко от километър, до град Кюстендил.
Купно село, включващо махалите: Баба Велинска, Ахчийска, Кудуска, Брезовска, Долна махала, Кашкина, Тренчовска, Рошковци, Марковци, Чутуранци.
Климат: умерен, преходноконтинентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Слокощица (1949-1955), община Кюстендил (1955-1958), община Жилинци (1958-1971) и община Кюстендил (от 1971 г.). [1]
Година | 1866 | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 2007 | 2010 |
Население | 504 | 968 | 1206 | 1632 | 1799 | 1633 | 1609 | 1413 | 1922 | 1822 | 1830 | 1708 |
Слокощица възниква като селище през Средновековието.
Споменава се в турски регистър от 1576 г. като Воденична долина, вероятно поради многобройните воденици по река Новоселска. В някои исторически документи от 1534 и 1644 г. е отбелязано и с имената Окошаница и Ослокошица.
През 1586 г. митрополит Висарион Коласийски, игумен на средновековния манастир „Благовещение“, намиращ се над селото (впоследствие разрушен) взема участие в църковно пратеничество до Москва, Русия.
През 1866 г. са регистрирани 76 домакинства с 504 жители.
След Освобождението започва бързо стопанско развитие. В края на XIX век селото има 19 552 декара землище, от които 820 дка зеленчукови и овощни градини, 300 дка пасища, както и се отглеждат 877 овце, 300 кози, 517 говеда и 205 коня. Основен поминък на селяните: земеделието (лозя, зеленчукопроизводство, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти. В селото има два тютюневи склада, две мелници и множество воденици.
През 1874 г. е построена новата църква „Покров Богородичен“, а през 1886 г. е възстановена и изографисана средновековната църква „Свети Никола“ в горната махала.
През 1910 г. е основано земеделско спестовно заемно дружество „Съгласие“. През 1910 г. е построено училището, а през 1922 г. се създава читалище „Просвета“.
Селото е водоснабдено и електрифицирано.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Съгласие“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.
През 1968 г. е открита пощенска станция. Построени са здравен пункт, детска градина, водомерна станция, автоматична телефонна връзка, фурна за хляб, нови административни и стопански сгради. Улиците са асфалтирани.
Над селото, на река Новоселска се строи язовир Кюстендил, предназначен да задоволи нуждите от питейна вода на цялата община.
Селото има редовна автобусна връзка с град Кюстендил.
Поради непосредствената му близост до град Кюстендил, няма сериозни миграционни процеси. В близка перспектива най-вероятно селото ще стане нов градски квартал.
Село Слокощица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
This article uses material from the Wikipedia Български article Слокощица, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.