Иво Любомиров Инджев е български журналист, блогър и автор на публицистични книги.
Член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз. Бил е главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 – 1993) и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV (2000 – 2006).
Иво Инджев | |
български журналист и блогър | |
Роден | |
---|---|
Литература | |
Жанрове | репортаж |
Семейство | |
Съпруга | Росица Павлова-Инджева |
Уебсайт | ivo.bg |
Иво Инджев получава средно образование в XI гимназия, която през 1971 г. става Софийска математическа гимназия. Завършва висше образование в СССР, специалност „История на Азия и Африка“ в Московския държавен университет (Институт за страните от Азия и Африка). Владее общо четири чужди езика – английски, арабски, руски и немски.
През 2010 г. става носител на отличието „Наградата на публиката“ в рамките на кампанията „Човек на годината“, организирана от Българския хелзинкски комитет. През 2015 г., във връзка с номинацията на Джок Полфрийман за „Човек на годината“, Иво Инджев пише в блога си:
„ | Заради вредата, която причиняват на образа на правозащитната дейност с това провокативно безхаберие в дадения случай, някой трябва да си подаде оставката точно така, както правозащитниците искат оставки на политиците, злоупотребили с доверието на гражданите. | “ |
През 1999 г. е говорител на Комитета по посрещането на президента на САЩ Бил Клинтън, при посещението му в България на 21 ноември същата година.
На 8 октомври 2006 г. е излъчено последното предаване „В десетката“, в което Иво Инджев задава въпрос на събеседниците си относно информация за апартамент, притежаван от тогавашния президент Георги Първанов. Няколко дни по-късно предаването му е свалено от ефир и bTV прекратява договора си с водещия по взаимно съгласие. От телевизията излизат с официално изявление на изпълнителния директор на bTV Албърт Парсънс, цитирано от БТА. „Въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност, водещият на авторитетното публицистично предаване „В десетката“ си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика“ се казва в изявлението.
В интервю за вестник „Шоу“ от 25 октомври 2007 г. Инджев огласява информация, че има досие в Държавна сигурност, като по този начин става единственият журналист, направил – по думите на президента Петър Стоянов един „жест освен на кураж, един много интелигентен жест“. Година по-късно Комисията за разкриване на досиетата с Решение № 50/ 08.10.2008 г. потвърждава съобщеното от Инджев, като допълва, че той бил действал под псевдонима „Ивайло“ като секретен сътрудник към Първо главно управление на ДС – разузнаване. За разлика от някои от другите хора, обявени за сътрудници на ДС със същото решение, за Инджев липсва информация да е писал собственоръчно агентурни сведения, както и да е предавал устно такива сведения. В интервюто от 25 октомври 2007 г. за в. „Шоу“ журналистът съобщава, че поради връзката си с бъдещата си съпруга – германката Регина – ДС прекратява връзките си с него. В същия ден, в който Комисията излиза с решението си, Инджев доразвива темата за сътрудничеството с ДС в отделна статия в своя блог със заглавие „Предизвиквам ги!“
През 2008 г. Иво Инджев започва да списва собствен блог на политическа тематика. За около 10 години от неговото съществуване има близо 40 милиона посещения.
От 2015 г. е член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз.
От 2009 г. е издал самостоятелно седем книги и още една – в съавторство с Георги Котев. Книгите му се радват на голям читателски успех.
След Десетоноемврийския преврат Иво Инджев споделя за живота си по време на социализма:
„ | Бил съм пионерче, но това не ме прави недорасляк за цял живот. Учил съм в Москва, но това не ме прави поклонник на политика на Кремъл, макар да съм съзерцавал кубетата му 5 години от аудиториите на института. Бил съм съпричастен към ДС, но и това не ме обвързва с нищо. | “ |
На 6 август 2008 г., три дни след смъртта на руския дисидент и Нобелов лауреат Александър Солженицин, Инджев пише за него в блога си:
„ | Солженицин ги улесни неимоверно [Инджев има предвид, че Солженицин е улеснил сталинистите – бел. ред., виж оригиналния текст за подробности], демонстрирайки руски шовинизъм и характерния за него антисемитизъм, гарнирани с морално потупване на Путин по кагебейските пагони. | “ |
През 2015 г. Иво Инджев пише в блога си, че „демокрацията ни огря, но се натъкна на руска пропагандна реваншистка контраофанзива“ и че „Русия води информационна война срещу България“. Счита, че България „е и ще бъде лоялен член на Европейския съюз и НАТО. Политици, организации и медии, които агресивно застават срещу този наш избор и опитват да ни откъснат от европейската общност, следва да бъдат третирани като национални предатели.“
Иво Инджев нарича Паметника на Съветската армия в София „МОЧА“ („Монумент на окупационната Червена армия“) и редовно организира протести и други обществени инициативи за неговото премахване. Нарича Русия „империя на злото“ и „държава – лешояд“ и се изказва за нея по следния начин:
„ | Няма съмнение, че във всичките ѝ форми на съществуване Русия е незаобиколим фактор и източник на тревоги точно както динозавър, който дори в предсмъртни гърчове създава проблеми с огромното си туловище. | “ |
В публикациите си Инджев понякога иронично използва наименованието, което в Турция имат за Република България – „Булгаристан“. Според него с Турция имаме сравнително добросъседски отношения:
„ | Иначе от падането на Турция, с която сме свързани неразривно географски (а не чрез влюбване в надзирателя ни в соцлагера, както в случая с Русия), от края на онзи 19 век досега е последвано от относително добросъседски отношения, каквито не сме имали с никоя друга околна държава. | “ |
Инджев е женен, има две деца от брака си с Росица Павлова-Инджева и три деца от първия си брак.
This article uses material from the Wikipedia Български article Иво Инджев, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.