Евровизия 1980

Провежда се на 19 април 1980 г. в Конгресния център в Хага, Нидерландия.

Побеждава роденият в Австралия натурализиран ирландец Джони Лоуган с песента „What’s Another Year“ („Какво значи още една година“) със 143 точки. Турция се завръща на фестивала, но се оттегля Монако. Княжеството практически приключва с участията си на фестивала. Появява се само още един път – през 2004 г.

Трима изпълнители участвали в предишни години, се завръщат отново в конкурса. Германката Катя Ебщайн отново се включва в конкурса след 3-тото си място, което заема в две последователни години – през 1970 г. и 1971 г., Паола от Швейцария, която е пета през 1969 г. и нидерландката Маги МакНийл, която през 1974 г. е трета, но в дует с певеца Маут.

Макар да печели през 1979 г. с песента „Алилуя“, изпълнена от израелците Гали Атари и „Милк енд хони“, която освен това се превръща и в световен хит, правителството в Йерусалим категорично отказва да приеме толкова скъпо струващ фестивал за втора поредна година у дома си. Ръководството на държавната телевизия IBA прави отчаяни усилия да намери финансиране, но не успява. Молбите, които изпраща до властите за увеличаване на субсидията, са отхвърлени.

Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) разглежда няколко варианта за домакинство – Испания, Великобритания и Нидерландия. Испания отказва. Изненадващо, но същото прави този път и Великобритания, макар в миналото винаги да се е притичвала на помощ, когато победилата страна не е искала да стане страна-домакин през следващата година. Нидерландците използват трудната за ЕСРТ ситуация и поставят условие – ще приемат конкурса у дома си, но настояват за съфинансиране. ЕСРТ се съгласява да поеме голяма част от разходите. Така „Евровизия 1980“ струва на страната-домакин едва $725 000. Нидерландците спестяват от почти всичко – те ползват същата сцена, на която се провежда „Евровизия 1976“, фрагменти от същата откриваща видео заставка, пусната и преди конкурса през 1976 г., дори същият дизайнер на сцената – Роланд де Гроот. Спестено е и от заснемането на видеосюжети преди всяка песен, с които вече по традиция от няколко години се представят изпълнителят или страната му. Наместо това на сцената се появяват диктори от съответната участваща държава, които доста протяжно преди изпълнението на всеки участник разказват за него и композицията му. При това те говорят на съответния официален език на изпълнителя, което превръща конкурса в доста тромав, неясен – поради езиковата бариера, и отегчителен за зрителите.

Телевизиите в държавите от арабския свят са щастливи да научат, че Израел – страна, чието съществуване правителствата им не признават, няма да бъде домакин на „Евровизия“. Това означава, че отново могат да излъчват фестивала, след като са го бойкотирали толкова шумно през 1979 г. Нещо повече – Израел им предоставя и златен шанс самите те да се включат като участници. Властите в Йерусалим не просто отказват да заделят пари за провеждането на конкурса, но решават въобще да не изпращат свои изпълнители тази година. Официално обявената причина е, че 19 април съвпада с Деня на национален траур по загиналите във войните (Йом ха-зикарон).

Арабските страни, чиито телевизии членуват в ЕСРТ, винаги са получавали покани за конкурса, но винаги са ги оставяли без внимание, защото смятат за недопустимо техни изпълнители да делят една сцена с певци от еврейската държава. Освен това правилата на „Евровизия“ задължават телевизиите на всяка участваща страна да излъчат фестивала изцяло и без цензура. Което означава да бъде показана и оценена и израелската песен.

Липсата на израелци през 1980 г. от самосебе си се тълкува като зелена светлина за включването на арабски изпълнители. Единствено правителството на Мароко се решава да изпрати участник – певицата Самира Бенсаид. Тя обаче е първият и единствен случай на изпълнител от арабския свят на „Евровизия“. Причините за това са две – журитата не оценяват песента на Самира, тя се класира предпоследна, което твърде много разочарова арабите не само в Мароко; от друга страна в следващите години Израел отново се завръща на „Евровизия“, с което слага край на възможността арабски изпълнител да пее там.

Почти политическа интрига има около турската песен. Нейното заглавие е „Petr’oil“. Турската делегация твърди, че в текста се пее за любовта на лирическата героиня към някакъв младеж на име Питър Ойл. Отразяващите конкурса журналисти обаче пишат, че всъщност това бил каламбур, в който на практика певицата пее за любовта на правителствата в Европа към петрола и неговите продукти.

През 1980 г. светът продължава да е в плен на диско музиката и производните ѝ стилове, които масово са се нароили. Но това по нищо не си личи от участващите на фестивала песни. В мнозинството си те са кахърни балади, протяжни, дори скучни. Нямат потенциал да се изкачат в класациите. На този фон прави впечатление единствено композицията на ирландеца Шей Хели „What’s Another Year“ („Какво значи още една година“), изпълнена от Джони Лоуган. Неговата младост, ангелско лице и отлично изпълнение спечелват журитата и го класират на първо място. Това е втора победа за Ирландия (след 1970 г.). Песента бързо си пробива път и успява да се изкачи за две седмици на първо място в класацията за сингли във Великобритания.

Държави, получили 12 точки:

Брой	Получаваща страна	Гласуваща страна
7	Ирландия	Гърция,   Дания,   Швейцария,   Германия,   Норвегия,   Великобритания,   Белгия
4	Нидерландия	Австрия,   Турция,   Люксембург,   Франция
3	Германия	Италия,   Нидерландия,   Испания
2	Швейцария	Финландия,   Ирландия
1	Италия	Португалия
	Великобритания	Швеция
	Турция	Мароко

•  
  Конгресният център в Хага
•  
  „Триго лимпио“ сред парковете на Хага
•  
  „Профиль“
•  
  „Бамсес венар“
•  
  Джони Лоуган полива победата си в хагска бирария
•  
  Ана Виси (най-вдясно) и други музиканти от конкурса на разходка с лодка
•  
  Софи и Магали опитват холандско сирене преди конкурса
•  
  Паола дел Медико
•  
  Жозе Сид
•  
  „Телекс“
•  
  Алан Соренти
•  
  Сваре Хьелсбарг и Матис Хата
•  
  Томас Ледин
•  
  Ажда Пекан (в центъра)
•  
  „Блю Данюб“
•  
  Веса-Мати Лоири
•  
  Катя Ебщайн
•  
  Маги МакНийл
•  
  „Примадона“
•  
  Водещата Марлус Флатсма
•  
  Джони Лоуган пее за времето, изгубено без любов
•  
  Мароканката Самира Бенсаид е първият и последен арабски изпълнител, появявал се на „Евровизия“
•  
  Софи и Магали

• www.esctoday.com