Тънкотели Лемури: род бозайници

Всички съвременни представители на това семейство са обединени в род Lepilemur, но по-рано семейството се е наричало и Megaladapidae на вече изчезналия род лемури Megaladapis.

Тънкотели лемури

Сахамалазайски лепилемур (L. sahamalazensis)

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) клас: Бозайници (Mammalia) разред: Примати (Primates) семейство: Тънкотели лемури (Lepilemuridae) род: Тънкотели лемури (Lepilemur)

Научно наименование

Lepilemur Geoffroy, 1851

Разпространение

Тънкотели лемури в Общомедия

[ редактиране ]

Тънкотелите лемури имат стройно телосложение с дължина на тялото 30 – 35 см., а на опашката 25 – 30 см. Тежат максимум до 1 кг. Имат малка глава и големи, закръглени уши. Задните им крайници са по-дълги от предните и се придвижват с големи скокове. Покрити са с гъста и мека, пухкава козина със сиво-кафеникав до червеникав цвят, като отдолу са белезникави или жълтеникави.

Лепилемурите се срещат в тропическите гори на Мадагаскар, живеят изключително по дърветата и когато слязат на земята се придвижват със скокове. Активни са нощем. През деня се крият в листаците или спят свити на кълбо в някоя хралупа. Хранят се с плодове, листа и дървесна кора. Лепилемурите обикновено живеят сами, териториални животни са и ревностно защитават своята територия от представители на същия пол. Териториите на мъжките и женските обаче често се припокриват.

Размножават се от май до август, а бременността продължава 120 – 150 дни. Женската ражда едно-единствено малко в предварително приготвено от нея гнездо в дървесна хралупа. Малкото е сравнително активно и често остава само в гнездото или виси по клоните, докато майката търси храна. Отбива се на 4-месечна възраст и остава с майка си до навършване на една година. Полова зрялост лепилемурите достигат на около 18-месечна възраст, а продължителността на живота им е около 8 години. В зоологическите градини се размножават рядко.

Само през последните няколко години бяха открити близо двайсетина нови вида лепилемури, смятани донеотдавна за подвидове или напълно неизвестни на науката.

семейство Lepilemuridae – Тънкотели лемури

• род Lepilemur – тънкотели лемури, лепилемури
  • Lepilemur ruficaudatus – Червеноопашат лепилемур
  • Lepilemur hubbardi – Лепилемур на Хюбърд *
  • Lepilemur randrianasoli – Рандрианасолов лепилемур **

     

     

  • Lepilemur aeeclis **
  • Lepilemur edwardsi – Лепилемур на Милн-Едуардс
  • Lepilemur grewcocki – Лепилемур на Грюкок *
  • Lepilemur manasamody – Манасамодски лепилемур *
  • Lepilemur otto – Лепилемур на Ото ***
  • Lepilemur ahmansoni – Лепилемур на Ахмансон *
  • Lepilemur dorsalis – Сивогръб лепилемур, носибейски тънкотел лемур
  • Lepilemur mittermeieri – Лепилемур на Митермайер ****
  • Lepilemur sahamalazensis – Сахамалазайски лепилемур **
  • Lepilemur tymerlachsoni – Лепилемур на Хоук *
  • Lepilemur milanoii – Дараински лепилемур *
  • Lepilemur ankaranensis (L. andrafiamenensis) – Анкарански лепилемур
  • Lepilemur septentrionalis – Северен лепилемур
  • Lepilemur mustelinus – Невестулкоподобен лемур, обикновен тънкотел лемур
  • Lepilemur betsileo – Бетсилеоски лепилемур *
  • Lepilemur fleuretae – Лепилемур на мадам Флорет *
  • Lepilemur jamesi – Лепилемур на Джеймс *
  • Lepilemur scottorum – Лепилемур на Скот *****
  • Lepilemur seali – Лепилемур на Сийл *
  • Lepilemur wrighti – Лепилемур на Райт *
  • Lepilemur microdon – Дребнозъб лепилемур
  • Lepilemur leucopus – Белокрак лепилемур
  • Lepilemur petteri – Лепилемур на Петер *

• Нов вид според молекулярен анализ (Louis et al., 2006)
  
  • Нов вид според молекулярен анализ (Andriaholinirina et al., 2006)
    
    • Нов вид според молекулярен анализ (Craul et al., 2007)
      
      • Нов вид (Rabarivola et al., 2006)
        
        • Нов вид според молекулярен анализ (Lei et al., 2008)