Юрдан Стоянов

Негов фонд с документи се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.

Юрдан Стоянов
български военен и революционер
Роден	15 септември 1869 г. Долна Вереница, Османска империя
Починал	18 март 1910 г. (40 г.) София, Царство България
Учил в	Национален военен университет
Военна служба
Звание	капитан
Години	1885, 1889 – 1901, 1906 – 1910
Служил на	България
Род войски	Българска войска
Войни	Сръбско-българска война (1885)
Битки	боя при Брезник, Пиротско сражение
Отличия	„За храрост“ III степен (1885)
Въоръжена борба
Кауза	Автономия за Македония и Одринско
Подкрепял	Върховен македоно-одрински комитет
Противник на	Османската империя
Участник в	Горноджумайско въстание (1902) Илинденско-Преображенско въстание (1903)
Активна дейност	1901 – 1906 г.
Юрдан Стоянов в Общомедия

 

Юрдан Стоянов е роден на 15 септември 1869 година в село Долна Вереница, Кутловишко. Дядо му е прославеният хайдутин Цеко Петков, а баща му Стоян е участник в революционното движение във Врачанско. В 1885 година при избухването на Сръбско-българската война Юрдан Стоянов напуска гимназията и постъпва като доброволец в Българската войска. Ранен е в боя при Брезник и пленен, но успява да избяга. Участва в превземането на Пирот, като е награден с орден „За храброст“ III степен.

След войната през 1892 година Юрдан Стоянов завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и постъпва на служба във войската. През 1896 – 1897 година се включва активно в дейността на ВМОК и е един от най-активните му членове.

През 1901 година напуска военна служба и в края на година става войвода на чета в Горноджумайско. Участва в Горноджумайското въстание през септември – октомври 1902 година. На 23 септември 1902 година четата му от 48 души води голямо сражение с турски аскер от 800 души в местността Маркови кули край село Сърбиново (днес Брежани) и при Градево. Тогава негов четник е бъдещият мелнишки войвода Тодор Мицев. Сражава се и при Влахи.

На следната 1903 година капитан Стоянов отново напуска военната служба, за да се включи и в Илинденско-Преображенското въстание. Габровското гражданство екипира и въоръжава четата му от 80 души, която в тяхна чест е наречена „Габровска-Априловска“. В края на август начело на отряда си навлиза в Сярско, където въстанието трябва да избухне на 14 септември – Кръстовден. Подвойвода му е поручик Асен Партениев, секретар Георги Белев, а сред четниците са Павел Желязков, Славчо Пирчев и Александър Стефчов Старото и Михаил Думбалаков – подсекретар. На 30 август отрядът на капитан Стоянов, заедно с четите на Яне Сандански, Михаил Чаков и Стоян Мълчанков с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко. Турците са отблъстнати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души. На 1 септември четата на капитан Юрдан Стоянов участва в голямо сражение при село Пирин, в което турците дават 80 души убити и ранени. Четата на капитан Стоянов, заедно с четите на Стоян Мълчанков и поручик Петър Дървингов са определени да действат в Мелнишко и Кресненско. На 28 септември 1903 г. четите на Стоянов, Дървингов и поручик Димитър Зографов водят 10-часово сражение в местността Предела.

На 24 декември 1903 година Стоянов е ранен в Кюстендил от терорист на ВМОРО.

От средата на октомври 1904 година Юрдан Стоянов е начело на чета, действаща в Горноджумайско и Мелнишко.

На 1 март 1905 година серският консул Атанасиос Стурнарас докладва в Атина, че Стоянов минава границата към Македония заедно с четите на Анастас Янков, Давидко Милчев и Георги Янакиев. През Кършияка в Петричко, четата от 80 души на Стоянов се отправя към Солунско.

На 7 април 1905 година Яне Сандански прави засада на четата на Стоянов при село Кашина и в братоубийственото сражение загиват 7 души, включително войводата на ВМОК Давидко Милчев, Асен Партениев, Маникат Янъков и Белювалията.

През 1906 г., разочарован от вътрешното противопоставяне в революционното движение, капитан Юрдан Стоянов се оттегля от революционна дейност и отново постъпва на военна служба. В същата 1906 година се жени за Райна Каназирева, учителка и революционерка от мехомийския род Каназиреви.

Умира на 18 март 1910 година в София. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.

•  
  Юрдан Стоянов и Райна Каназирева в деня на сватбата им
•  
  Обединената чета на Любомир Стоенчев и Юрдан Стоянов
•  
  Четата на Юрдан Стоянов през 1903 година
•  
  Ръководният щаб на четата на Юрдан Стоянов: Борис Стрезов, Асен Партениев, Михаил Думбалаков и други

• „Поручик Юрдан Стоянов“, статия от Петър Дървингов публикувана в сп. „Македония“, книга IX, София, ноември 1903 година