„Хъшове“ е български 4-сериен телевизионен игрален филм (исторически, драма) от 2009 г.
Режисьор е Александър Морфов, сценаристи – Александър Морфов, Илиян Симеонов и с участието на Руси Чанев, а оператори – Димитър Гочев и Александър Станишев. Музиката във филма е композирана от Мартин Любенов. Създаден е по сюжета на повестта „Немили-недраги“ и едноименната драма на Иван Вазов.
Хъшове | |
Режисьори | Александър Морфов |
---|---|
Сценаристи | Александър Морфов Илиян Симеонов с участието на Руси Чанев |
Базиран на | пиесата на Иван Вазов „Хъшове“ и повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов |
В ролите | Валери Йорданов Руси Чанев Петър Попйорданов Христо Мутафчиев Рени Врангова Валентин Ганев Валентин Танев Деян Донков |
Музика | Мартин Любенов |
Оператор | Димитър Гочев Александър Станишев |
Разпространител | Българска национална телевизия |
Жанр | исторически драма |
Премиера | 2009 г. |
Времетраене | 888 минути (4 серии) |
Страна | България |
Език | български румънски гръцки турски немски руски |
Цветност | цветен |
Външни препратки | |
IMDb |
Филмовата адаптация по „Немили-недраги“ на Иван Вазов представя на екрана изключителните образи на българите емигранти в Браила, Румъния през 19 в.
Те са представени от писателя като смели, дръзки и готови да се борят за освобождението на България от османско владичество. В своето единство и колективност героите стават част от българското кино. Събирайки се в кръчмата на Странджата Знаменосецът, те пеят, пируват, обединени от една цел – да измислят план за извоюване на свободата. Резултат от това обединение е пиесата „Изгубена Станка“, която героите изиграват, с цел да съберат пари и да поставят началото на процеса по освобождаване на българския народ от османско владичество.
Цялото действие във филма се развива в рамките на 4 части, всяка от по 50 минути.
Герои на творбата са хъшовете в Румъния, Браила, които живеят изолирани, пребивават в кръчмата на Странджата, който ги храни и им дава подслон. Хъшовете са патриоти, жадуващи свободата и докато ядат и пият, обмислят план за революция, чиято идея пълни душите им с екстаз. Всичко това е малко преди Освобождението. Те викат: „Да живее България“, готови да загинат в нейно име. Въпреки това дните им са изпълнени с драматизъм и лишения. Когато обаче са опиянени от идеята за свободата, всичко това остава на заден план и животът им придобива смисъл в борбата за свобода. Иван Вазов успява да предаде усещания върху читателя, благодарение на описателните картини (на хъшовете – техния външен вид, професиите им, характерите, на вечерите – студени зимни вечери в Браила. Той изразява чрез героите си, че всичко, което е извън България, е мрачно и негостоприемно. Единствено кръчмата на Странджата е топла и уютна, защото илюстрира единството на българите изгнаници, които са заедно в една кауза, една идея, въпреки душевните мъки, които изживяват.
– Във филма изобилстват комични моменти, преплетени сред драматичните, представени чрез добра актьорска игра. Такива леко развлекателни моменти присъстват и в книгата, замислени от Вазов, сякаш да разсеят читателя от трагизма в живота на хъшовете и да покажат, че те намират начин да запазят духа си приповдигнат. Повестта „Немили-недраги“ е съставена от 17 глави, а филма от 4 части. Повестта разгръща богато описание на хъшовете, външния им вид, професиите им, характерите им. Това е нещо, което само словото умее и няма как да бъде визуализирано по друг начин, освен само чрез изображения.
Книгата започва с описание на атмосферата там, с разположението на кръчмата и представянето на тъмната и студена нощ. Началото на филма показва веднага пристигането на Владимир Бръчков. Емоцията на героите и техните чувства, както и драматизмът на творбата се усещат по същия начин и във филма. Хъшовете са опиянени от идеята за свобода и възторжено викат в името на България. Македонски и на двете места разказва всякакви истории, благодарение на което поддържа приповдигнат техния дух. Вазов по интересен начин набляга на трапезата на хъшовете – типично по български те ядат фасул, пият вино, което показва, че българското не може да ги напусне, където и да са, и точно то ги обединява. Картина на трапезата със същото ястие е показана и във филма. Има разминавания и различния в края на книгата и филмовата адаптация. Във филма само е представена картина на битката и как героите се включват в нея, докато в словесния вариант Иван Вазов описва съдбата на всеки един и кой загива, къде, по какъв начин. По този начин филмът приключва възторжено, а повестта представя по-драматичен край. И във филма, и в творбата се усеща една и съща атмосфера, което всъщност е ключов елемент за възприемането от зрителя или читателя.
В ролите:
Участват още:
В епизодите:
Песента във филма, „Бел кон“, се изпълнява от Христо Мутафчиев автор: Влатко Стефановски; аранжимент: Дани Милев
This article uses material from the Wikipedia Български article Хъшове (филм), which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.