Хайнц Пионтек

Хайнц Пионтек произлиза от селско семейство в Горна Силезия. За детството и младостта си в тогавашния Кройцбург (дн. Ключборк, Полша) разказва в автобиографичния си роман „Времето на моя живот“ (Zeit meines Lebens) (1984).

През 1943 г. Пионтек тябва да прекъсне училищното си обучение и като войник от Вермахта участва във Втората световна война. През 1945 г. в Бавария попада в плен и е въдворен в американски военнопленнически лагер.

След освобождаването си живее известно време в град Валдмюнхен, работи за кратко в каменоломна в Горен Пфалц и като строителен работник в Мюнхен. Във втория си мемоарен роман „Часът на оцелелите“ (Stunde der Überlebenden) (1989) Пионтек подробно разказва за тези години.

През 1947 г. се премества в Лауинген, полага матура и през 1951 г. се жени. После следва три кеместъра германистика във Философско-теологическото висше училище в Дилинген. През 1955 г. се преселва в Дилинген, а през 1961 г. – в Мюнхен. След паричната реформа през 1948 г. Пионтек живее от писателския си труд.

Негови стихотворения и разкази са преведени на повече от 24 езика, а след 50-те години избрани откъси от творбите му се съдържат в многобройни антологии и учебни сборници в Германия и чужбина.

От 1960 г. Хайнц Пионтек е член на Баварската академия за изящни изкуства, от 1967 г. – на Немската академия за език и литература в Дармщат, а от 1968 г. – на ПЕН клуба на Федерална република Германия.

Съчинения:

• Werke in sechs Bänden, München
  • 1. Früh im September, 1982
  • 2. Die Münchner Romane, 1981
  • 3. Feuer im Wind, 1985
  • 4. Farbige Schatten, 1984
  • 5. Schönheit: Partisanin, 1983
  • 6. Zeit meines Lebens, 1985
• Werkauswahl, Würzburg
  • 1. Indianersommer, 1990
  • 2. Anhalten um eine Hand, 1990
• „Ich höre mich tief in das Lautlose ein“, Frühe Lyrik und Prosa, 2011
• Poesiealbum 326, 2016

Първи издания

Избрани стихотворения

• Wolken (Vögel sind sie, Albatrosse, mit langsamem Fittich)
• Schwarzwaldserpentinen (Die Schotterkurven schneiden ins feuchte Fleisch des Tanns)
• Das Mahl der Straßenwärter (Im Teerfaßschatten kauen sie gelassen)

• 1957: „Preis der Jungen Generation“, Literatur (Förderungspreis des Berliner Kunstpreises)
• 1957: „Награда Андреас Грифиус“
• 1958: „Литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
• 1960: Stipendium der Deutsche Akademie Rom Villa Massimo
• 1967: Förderpreis der Stadt München
• 1971: „Награда Айхендорф“
• 1971: „Награда Тукан“ на град Мюнхен
• 1972: Alma-Johanna-Koenig-Preis
• 1973: Kulturpreis der Landsmannschaft Schlesien
• 1974: Ehrengabe des Kulturkreises im Bundesverband der Deutschen Industrie
• 1976: „Награда Георг Бюхнер“
• 1981: Werner-Egk-Preis
• 1983: Oberschlesischer Kulturpreis des Landes Nordrhein-Westfalen
• 1985: „Федерален орден за заслуги“ 1. Klasse
• 1990: Großer Kulturpreis des Landes Niedersachsen
• 1991: „Културна награда „Силезия“ на провинция Долна Саксония“
• 1992: Bayerischer Verdienstorden
• 1995: Literaturpreis der Freunde der Villa Massimo

• ((de)) Биографични данни за Хайнц Пионтек в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Хайнц Пионтек в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Хайнц Пионтек в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Хайнц Пионтек в Literaturportal Bayern
• ((de)) Хайнц Пионтек в Perlentaucher
• ((de)) Хайнц Пионтек в Die LYRIKwelt
• ((de)) Хайнц Пионтек в Personensuche

‎ ‎