Тютюнопушене

Хората, практикуващи тютюнопушене, се наричат „пушачи“. Прекомерното тютюнопушене води до никотиново пристрастяване и привикване, затова то се счита за наркомания.

Има сведения за практикуването му в много различни култури по света. Тютюнът е култивиран и използван за пушене в Америка поне от 5000 години. Началото се свързва с Централна Америка – онези части от Андите, които днес са част от Перу и Еквадор. Пушенето на канабис в Индия се е практикувало повече от 4000 години. В началото пушенето се развива, като част от някои религиозни церемонии. След завладяването на Америка от европейците, тютюнопушенето се разпространява по цял свят като форма на развлечение.

Отношението към пушенето е варирало през годините в различните части на света. Приемано е и като изтънчено, и като вулгарно занимание, и като възвишена, и като греховна практика.

Действие на никотина

Неотдавнашни изследвания показват, че никотинът увеличава нивото на допамин в главния мозък и е фактор на удоволствие при тютюнопушене. Никотинът е и най-ключовият пристрастяващ елемент в процеса на тютюнопушенето. Друго изследване показва, че пушачите по-лесно задържат вниманието си и имат по-добра памет по време на умора, отколкото непушачите.

При пушене голяма част от никотина се пиролизира, но дори присъствие на малки количества в организма може да предизвика соматични и психотропни ефекти, в това число и никотинна зависимост (никотинизъм). Тази зависимост е по-силна от зависимостта от кофеинa и марихуаната, но по-малка от тази от алкохола, кокаина и хероина. Приемането на никотин може да доведе до по-бързо опиянение при употреба на алкохол или по-добро усвояване на кофеин или други ободряващи вещества. Според канадския професор Дженифър О'Лофлин повечето редовни пушачи развиват никотинова зависимост 5 месеца след започването.

 

Наргиле
Лула
Пура
Цигара, фас
Цигаре
Бонг
Пепелник

Въздействие върху вътрешните органи

Пушенето води до изразено изменение на вътрешните органи. Най-често се засягат органите, свързани с дишането, сърдечно-съдовата система, храносмилането и др. Редовните пушачи боледуват от рак на белите дробове много по-често, отколкото непушачите. За основен причинител се приемат канцерогенните съставки на тютюневите смоли (катрани) – радон, бензопирен и нитрозамин. Никотинът не е канцерогенна съставка. Пушенето увеличава вероятността за поява на рак на храносмилателните органи и на устната кухина. Рискът от инфаркт е по-висок от този на непушачите.

Смята се, че пушенето увеличава значително риска от Алцхаймер и деменция.

Външни отрицателни последствия

Външни негативни последствия могат да бъдат: пожълтели зъби и мустаци, неприятен дъх, неприятен вкус, притъпено мирисоусещане, суха кожа на лицето, пожълтяване на пръстите и дланите, безсъние и др.

Пасивно пушене

Вдишването на тютюнев дим от хора, които не практикуват тютюнопушене, се нарича пасивно тютюнопушене. Пасивните пушачи са изложени на същите здравни рискове, като активните пушачи.

Първата държавна програма за борба с тютюнопушенето в световен мащаб е въведена в Нацистка Германия.

Забрана за пушене в България

Със Закона за здравето принципно е забранено тютюнопушенето на закрити обществени места, като изключенията са регламентирани в Наредба за условията и реда, при които се допуска тютюнопушене в закрити обществени места и в сградите с обособени работни места, приета от Министерския съвет с Постановление № 264 от 9 ноември 2011.

Забрани, въведени в други държави

Единствената страна в света, напълно забранила тютюнопушенето и търговията с тютюн, е Бутан.

Други забрани

Почти всички самолетни компании забраняват пушенето по време на полети.

• Здравни ефекти от тютюнопушенето

Статията се основава на материали, преведени от чуждоезични страници в Уикипедия, свързани с тютюнопушенето.

 

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Тютюнопушене.

 

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Музей на тютюна в Прилеп, Македония.

• Сайт на националната програма за ограничаване на тютюнопушенето Архив на оригинала от 2021-11-27 в Wayback Machine.