Струга (на македонска литературна норма: Струга) е град в Северна Македония с население 16 559 жители (2002).
Център на Община Струга.
Струга Струга | |
— град — | |
Въздушна гледка към Струга, Охридското езеро и Черни Дрин | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Струга |
Географска област | Дримкол |
Площ | 2,5 km² |
Надм. височина | 675 m |
Население | 16 559 души (2002) |
Кмет | Рамиз Мерко |
Пощенски код | 6330 |
МПС код | OH |
Официален сайт | www.struga.gov.mk |
Струга в Общомедия |
Струга се намира в югозападната част на Северна Македония в Стружкото поле на изтека на река Черни Дрин от Охридското езеро.
Градът е отдалечен на 180 километра югозападно от столицата Скопие, на 15 километра северозападно от град Охрид и на 13 километра от граничния пункт с Албания Кяфасан.
На територията на Струга е имало селище още през неолита. По време на Римската империя градът е на Виа Егнация, свързваща източната и западната част на държавата.
Под името Струга, градът е споменат за пръв път през XI век. В Калимановата грамота от XVI век се споменава, че приходите от рибарството трябва да се изпращат на Зографския манастир.
В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Струга:
„ | Струга, град в България на границата с Албания... Макар и да наричат Струга град, всъщност е по-скоро село и е първото селище в България след като се напусне Албания. През града тече малка река, която изтича от Охридското езеро, и която е извор на реката на Леш. След като се премине моста, отделящ Албания и България, се навлиза в Стружкото поле, което е почти изцяло обработвано и е много плодородно. Българите говорят славянски език и следват гръцки обред. На покривите на къщите им гнездят щъркели. Всички хора уважават птиците и смятат, че те носят късмет на тези, на чиито къщи гнездят. | “ |
През ХVІІ век в Струга се провежда голям ежегоден панаир, на който според Евлия Челеби се събират 40-50 000 души.
В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:
„ | В Струга има една църква, посветена на Свети Георги, където има няколко ръкописни и старопечатни славянски книги. При църквата има гръцко училище. Жителите на града са българи и албанци мохамедани и християни. | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Струга е посочен като град с 800 домакинства с 650 жители мюсюлмани, 1420 българи и 210 цигани.
От март 1885 година градът е център на Стружка нахия на Охридска кааза в Османската империя. В 1893 година Атанас Шопов посещава Струга и пише, че в града има 4600 души население, от които 1800 турци и арнаути и 2800 българи, всички от които с изключение на две семейства са под върховенството на Българската екзархия. Българите държат градската църква.
В 1894 година Густав Вайганд пише в „Аромъне“: „Градътъ е само български, но и албанския елементъ е силно застѫпенъ поради обстоятелството, че въ околностьта се намиратъ много чисто арнаутски села“. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Струга има 4570 жители, както следва: 3000 българи християни, 1000 турци, 350 арнаути мохамедани и 220 цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Струга е смесено селище българи, помаци и албанци в Охридската каза на Битолския санджак с 836 къщи. От българските къщи само 6 са патриаршистки.
Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Екзархията. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Струга се състои от 3528 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти гъркомани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища и 1 основно гръцко.
През XIX и първите десетилетия на XX в. Струга става известен с производството на грънчарски изделия, а така също и с разкошното си градинарство. През този период е развита и търговията (особено със средна Албания). Като типичен езерен град, немалка част от населението му се занимава с риболовство, и особено с ловене на ягули.
При избухването на Балканската война в 1912 година 39 души от Струга се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Според преброяването от 2002 година Струга има 16 559 жители.
Националност | Всичко |
македонци | 8901 |
албанци | 5293 |
турци | 907 |
роми | 87 |
власи | 550 |
сърби | 72 |
бошняци | 16 |
други | 723 |
В Струга най-разпространени религии са православието и ислямът. В града има две църкви – „Свети Георги“, която е старата българска църква, намираща се на западния, някогашен християнски дял на града. По-новите църкви в града са „Свети Никола Дримени“, осветена на 10 октомври 1983 година, „Света Петка“, изградена и осветена на 15 септември 1996 година и „Свети великомъченик Димитрий“, изградена и осветена на 23 остомври 2005 година, всички от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. на 19 май 2002 година владиката Тимотей в съслужение с Наум Струмишки осветява темелния камък на църквата „Свети жени мироносици“.
Струга е дом на Стружките вечери на поезията – поетични четения на съвременни македонски и чуждестранни поети, един от най-големите поетични фестивали в света, който се провежда всяка година от 1962 година насам.
Струга е родно място на големия български род Миладинови, от който произхождат братята фолклористи Константин и Димитър Миладинов, просветната деятелка Царевна Миладинова и юристът Владислав Алексиев. Българи стружани са и видните дейци на ВМОРО Александър Чакъров и братята Христо и Милан Матов.
This article uses material from the Wikipedia Български article Струга, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.