Страхил Развигоров

Роден е в 1897 г. в Щип, в семейството на войводата на ВМОРО Мише Развигоров. След гибелта на баща си в 1907 г. се преселва със семейството си в България. Завършва гимназия в Кюстендил, след което се постъпва във Военното училище в София. Участва в Първата световна война като български офицер. През 1922 година завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, член е на Македонското студентско дружество „Вардар“ и се включва активно в дейността на ВМРО и изпълнява редица задачи, свързани предимно с организационната дейност в Пиринска Македония. Член-учредител е на Македонския научен институт. В 1924 година е пълномощник на ВМРО в Свети Врач. Работи като адвокат в Кюстендил и София.

При разцеплението във ВМРО след убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година поддържа Иван Михайлов. На VII конгрес на ВМРО през юли 1928 година заедно с Иван Михайлов и Иван Караджов e избран за член на Централния комитет на организацията – длъжност, която заема до април 1932 г. През 1929 година участва заповядва убийството на Михаил Станоев и участва в убийството на Давидко Георгиев.

След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО, е интерниран в Елена, където също работи като адвокат. Там в 1939 година се жени за Пенка Халваджиева, с която имат дъщеря Савка, родена 1940 година, и син Михаил, роден 1942 година. При освобождението на част от Вардарска Македония в 1941 година Развигоров заминава за Скопие, където работи като адвокат.

След 1944 година Страхил Развигоров споделя съдбата на много други участници в националноосвободителното движение в Македония. През юли 1946 година е арестуван в Елена от комунистическата власт. Развигоров пише в непроизнесената си защитна пледоария:

Смята се, че умира в 1948 година в Пазарджишкия затвор или в лагер край Пазарджик. Погребан е в София. На надгробната му плоча пише, че е починал в 1951 година.