Стоимен Стоилов

Носител е на Хердерова награда (1991).

Стоимен Стоилов
Роден	18 септември 1944 г. (79 г.) Варна, Царство България
Националност	България
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
проф. Владислав Паскалев
Направление	графика и илюстрация
Награди	Гран при на биеналето в Бърно (1976) „Илия Петров“ за стенопис (1983) „Борис Ангелушев“ за илюстрация Хердерова награда (1991)
Уебсайт	stoimen-stoilov.com

Стоимен Стоилов е роден на 18 септември 1944 г. във Варна. Завършва графика и илюстрация в ВИИИ „Николай Павлович“ при проф. Владислав Паскалев (1972).

Председател на Варненската група на художниците през 80-те години.

През 1991 г. ателието му във Варна изгаря до основи, много произведения са изгубени. Той се мести да живее във Виена, където печели световна слава. От 2009 г. е професор във Виенския университет.

Художникът на варненското издателство „Георги Бакалов“ Иван Кенаров му предлага още като студент да се върне във Варна и да рисува илюстрации към книги – оказват се книги на Гьоте и Робърт Бърнс. Стоилов е автор на илюстрации и оформление на над 50 книги, между които стиховете на Пенчо Славейков и Димчо Дебелянов.

Негово пано, озаглавено „В света на Йовковите герои“ и голямо 80 кв. м, е разположено в атриума на дом-паметника „Йордан Йовков“ в Добрич през 1980 г.

Стоилов е автор на монументално-декоративната композиция „Х конгрес на БКП“ – стена с мозайка, размери 7/3 м в интериора на Дома-паметник на Партията (БКП) на връх Бузлуджа с арх. Георги Стоилов, (1981).

През 1983 г. заедно с Ванко Урумов осъществяват интериорната декорация на тогавашния Партиен дом на Варна, днес Община Варна. Във входния вестибюл е рисуваното керамично пано на Стоилов „c“ (7,00 х 3,50 м), а в зала 31 стои гобленът му „Младост“ (3,00 х 3,00 м).

Прави самостоятелни изложби в София, Варна, Братислава, Виена, Париж, Осло, Еслинген, Москва, Одеса, Ню Йорк. През последните години работи живопис, а преди това основно графика.

Негови творби са притежание на:

• Австрия:
  • Музей на графичното изкуство „Албертина“, Виена
  • Министерство на външните работи на Австрия
• България:
  • Национална художествена галерия
  • Градска галерия Варна
• Колумбия:
  • Национален музей на изкуството, Богота
• Франция:
  • Национална библиотека на Франция, Париж;
  • Национален фонд на съвременното изкуство, Париж;
  • Фондация „Арт Диалог“, Париж.
• Германия:
  • Музей на изкуството „Вила Меркел“, Еслинген
  • Музей на графичното изкуство Фондация „Шрайнер“, Бад Щебен
  • Градски музей на град Вендлинген
  • Музей „Лудвиг“, Аахен
• Норвегия:
  • Национална галерия за изкуство, Осло;
• Русия:
  • Музей „Пушкин“, Москва
• Швейцария:
  • Музей на изкуството на град Мотие
• Тунис:
  • Национална библиотека на град Тунис
• САЩ:
  • Конгресна библиотека на САЩ, Вашингтон,
  • Градска библиотека на Ню Йорк
  • Университет Принстаун
  • Йейлски университет
  • Библиотека „Строзиер“, щата Флорида
  • Университет на Флорида в Атлантик, колекция „Джафе“
  • Колеж Мидтебъри, библиотека „Стар“.

• 1976 – Голямата награда на биеналето в Бърно, Чехия.
• 1982 – Сребърен медал на Международната изложба в Лайпциг, Германия.
• 1983 – Голямата награда на името на Илия Петров за стенопис, присъждана от Съюза на българските художници.
• 1984 – Медал за графика на Арт Експо, Ню Йорк, даван от Фондация „Билан“ за съвременно изкуство.
• 1985 – Голямата награда за български участник на 3-то биенале на графиката във Варна, България.
• 1991 – Хердерова награда за цялостно творчество на Виенския университет, Австрия.

Получавал е и много други български награди за графика и рисунка. Носител е на националната награда за графика на името на Веселин Стайков и националната награда за илюстрация на името на Борис Ангелушев.

Носител на орден „Стара планина“ – I степен (2010).

• Официален сайт на Стоимен Стоилов
• Юлия Дамянова, „Картината като отворена врата“, Deutsche Welle, 24.06.2009
• Дора Дончева, „Пътуващият човек“, в. „Дневник“, 27 юли 2006
• „Художникът Стоимен Стоилов: Рисувам метаморфозите на страха“, интервю, в. „Монитор“, 27 март 2012
• Мариана Първанова, „Стоимен Стоилов създателят на модерни митове“, в. „Монитор“, 20 септември 2014