Стефан Ненков

Той е роден на 20 декември 1880 г. в Дупница. Учи в Букурещкия институт за слепи от 1908 до 1914 г. Владее френски, румънски и есперанто. Умира на 10 януари 1967 г. в София.

Стефан Ненков
български общественик
Роден	20 декември 1880 г. Дупница, България
Починал	10 януари 1967 г. (86 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Музикална кариера
Инструменти	виолончело

Работи в Столичното общинско кошничарско училище и във Военната шивалня като майстор – пантофар. Около две десетилетия е учител по пантофарство в Държавния институт за слепи и виолончелист в оркестри. Още при сформирането на първия професионален оркестър от слепи музиканти (1922) Ненков почти винаги участва в концертите му като изпълнител на виолончело. Когато през 1932 г. се образува малък оркестър от петима музиканти, той се включва в състава му и продължава да участва в изнасянето на концерти.

Стефан Ненков е председател на Дружеството на българските слепи от 1926 до 1936. През февруари 1945 г. е избран за председател на контролния съвет на Първа българска кооперация за общи доставки на слепите в България. Стефан Ненков е председател на ДБС от 1944 до 1946, на ССБ от 1946 до 1951 и на Общ съюз на слепите в България от 1951 до 1953.

Автор е на разработката „Нашите организации“ и на други статии и преводи от есперанто.

Тази статия се основава на материал от sotirof.dir.bg^{[неработеща препратка]}, използван с разрешение.