Скопски Санджак

В началото на XIX век е част от Румелийския еялет, а след това е част от Призренския и Косовския вилает на Османската империя.

Скопски санджак
1463 – 1913
Карта на Западните Балкани с границите на санджаците в Османската империя от края на 19 век (Скопският санджак е в червено)
Столица	Скопие
Предшественик Косовско деспотство Наследник Кралство Сърбия

  Основна статия: Скопско краище

В края на 1391 г. османският пълководец Игит паша напада земите на Вук Бранкович и на 6 януари 1392 г. превзема Скопие и околностите му. Игит паша превръща новозавзетите територии в османска акънджийска база за нападения към Западните Балкани и до края на XIV век принуждава Вук Бранкович да се признае за османски васал. С изтеглянето границата на запад, т.е. със завоюването на Босна, отпада нуждата да се поддържат васали в Македония. Игит паша създава силна фамилия от удж-бейове, която утвърждава властта си в Скопския санджак през следващия век. Игит паша е първият санджакбей на Скопие и служи като такъв 21 години – от 1392 до 1413 г. През XVII в. в Скопския санджак има 20 зиаметлии и 344 тимариоти

До XIX век Скопски санджак остава част от Румелийски еялет. При премахването на еялетите и създаването на вилаетската система, Скопският санджак, заедно с Призренския, Дебърския и Нишкия санджак става част в 1868 или 1871 г. от новосъздадения Призренски вилает. Когато в 1877 г. е създаден Косовски вилает, Призренският вилает без няколко нахии, анексирани от Сърбия, става част от Косовския вилает, заедно със Скопски санджак, а Скопие става център на новосъздадения Скопски вилает.

Скопски санджак