Приключенски роман, също роман-авантюра (от на френски: aventure – приключение) е литературен жанр, който се формира в средата на XIX век под влиянието на романтизма и неоромантизма с характерния за тях стремеж за бягство от буржоазното ежедневие в света на екзотиката, приключенията и героизма.
Приключенският роман се характеризира с рязко деление на персонажите на положителни герои и злодеи, стремително развиващо се действие, бързи промени, напрежение и острота на сюжетните ситуации, в които преобладават опасности, похищения, преследвания, тайни и загадки. Задачата на приключенската литература е не само да поучава, анализира и описва действителността, но и да развлича читателите.
Пиратски романи: Робърт Луис Стивънсън („Островът на съкровищата“), Рафаел Сабатини (поредицата за капитан Блъд), Артър Конан Дойл („Пиратът Шарки“), Емилио Салгари (поредицата за Сандокан и малайските пирати), Фридрих Герстекер („Изоставеният пиратски кораб“, „лодкарят от Илинойс“).
Книги за корабокрушенци на необитаеми острови: Робърт Балантайн („Кораловият остров“), Жул Верн („Тайнственият остров“, „Две години ваканция“) (
Романи на плаща и шпагата със сюжети от европейската история от XVI – XVIII век: Теофил Готие („Капитан Фракас“), Понсон дю Терай (поредицата за Рокамбол).
Индиански романи: Томас Майн Рид („Оцеола“, „Белият вожд“), Гюстав Емар („Арканзаски трапери“), Емилио Салгари, Карл Май („Винету“, „Олд Шуърхенд“, „Съкровището от Сребърното езеро“ и др.)
Един от най-популярните автори, които творят приключенска литература – Жул Верн, полага основите и на жанра научна фантастика, макар че създава и множество традиционни приключенски романи („За 80 дни около света“, „Децата на капитан Грант“). Един от основоположниците на криминалния жанр, Артър Конан Дойл, пише също така приключенски разкази за пирати и за приключенията на бригадир Жерар по време на Наполеоновите войни.
Българската приключенска литература бележи своите най-големи успехи през втората половина на ХХ век, когато творят автори като:
Марко Марчевски („Остров Тамбукту“ (1956 – 59) и „Тайнствените светлини" (1958)),
Григор Угаров („По следите на заточеника“ (1956) и „Търсачи на съкровища“ (1961)),
Любен Христофоров („Съкровищата на дяволската планина Ауян Тепюй“ (1958), „Скритата река Рио Ескондидо“ (1959), „Джунглата Петен“ (1960), „Амазонията“ (1963), и „Вампирът от остров Фернандо Нороня“ (1969)),
Петър Стъпов („Тайната на кораба Пирин" (1956) и „Гласове от вековете" (1958)),
Цончо Родев („Съкровището на Лизимах“ (1966)и „Черният конник“ (1966)); и
Петър Бобев („Гущерът от ледовете" (1958), „Заливът на акулите“ (1963), „Жрицата на змията" (1965), „Драконът от Луалаба“ (1968), „Куцият дявол" (1970), „Калиакра" (1971), „Опалите на Нефертити“, (1971), „Отмъщението на мъртвия инка" (1976), „Боа и диаманти“ (1979))
This article uses material from the Wikipedia Български article Приключенски роман, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses. ®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.