Плоска Земя

Много древни култури са приемали това предположение за истина, включително Гърция до класическия период, бронзовите и железните култури от Близкия изток до елинистичния период, Индия до периода Гупта и Китай до 17 век.

Идеята за сферична Земя възниква в гръцката философия с Питагор (6 век пр.н.е.), въпреки че повечето философи по това време поддържат модела на плоската Земя. Аристотел предоставя доказателство за сферичната форма на Земята чрез емпирични доказателства около 330 г. пр.н.е. Знанието за сферичната Земя постепенно започва да се разпространява в Елинистичния свят оттогава.

В днешно време псевдонаучни теории за плоската Земя се възприемат от обособени общества, вярващи в плоската форма на Земята и добиващи популярност чрез социалните мрежи.

През 19 век се разпространява историческия мит, че преобладаващата космологична доктрина през средновековието е тази на плоската Земя. Идеята е дадена от романа на Уошингтън Ървинг „Животът и пътешествията на Христофор Колумб“, издаден през 1828 г., който разказва, че известният мореплавател предприел своето пътешествие, за да докаже, че Земята не е плоска и в отговор е срещнал съпротива от духовенството. По-нататъшни изследвания на средновековната наука показват, че повечето учени през този период поддържат идеята, че Земята е сферична. Изследвания на историческите връзки между науката и религията показват, че теориите за техния взаимен антагонизъм съвсем не вземат под предвид случаите на тяхното взаимно поддържане.

Историкът Инка Гарсиласо де ла Вега (1539 – 1616) смята, че хората, твърдящи, че Земята е плоска, трябва да бъдат оборени с помощта на свидетелствата на онези обиколили планетата.

• де ла Вега, Инка Гарсиласо – История на империята на инките, Том 1 – превод Мария Арабаджиева. 2006, Мария Арабаджиева, София. ISBN 954-584-333-0