Петър Вичев

Той е редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ (София, 1920 – 1921) и „Свободна Добруджа“ (София, 1926 – 1932). Националреволюционер, автономист, сътрудничи с комунистите от добруджанското революционно движение.

Петър Вичев
български революционер
Петър Вичев
Роден	22 септември 1884 г. Айдемир, Княжество България
Починал	14 юни 1933 г. (48 г.) София, Царство България

 

 

Баща му Вичо Коцев е ковач, а майка му Евдокия Миткова е домакиня. Има 2 сестри и брат. Завършва педагогическото училище в Силистра. Жени се за Кина Иванчева – Тенева и заминават за Брюксел, където завършва право с докторат. След завръщането си в България се занимава с журналистика и политика. Застава начело на добруджанската емиграция в София. Участва в научната експедиция „Добруджа – 1917 г.

След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното българско население. През февруари 1914 г. основава дружеството „Добруджанско братство“. След края на Първата световна война (1914 – 1918), когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в нейния изпълнителен комитет, на който е член до 1924 г. През 1925 г. е сред основателите на Добруджанската революционна организация и член на нейния Централен комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците „Добруджанско знаме“ (1920 – 1921) и „Свободна Добруджа“ (1926 – 1934). Собственик на най-голямото питейно заведение в София „Алказар“. Член на ръководството на Международната лига за мир и свобода.

Заради левите си убеждения Вичев влиза в конфликт с десницата на Вътрешната македонска революционна организация. Убит е от нейни дейци в центъра на София на 14 юни 1933 г.