Партиен Дом: сграда в София

От септември 2020 до март 2021 г. в нея се помещава Народното събрание. От 1 септември 2023 г. Народното събрание отново се помещава в сградата.

Партиен дом
Местоположение в София
Вид	административна сграда
Местоположение	София, България
Архитект	Пецо Златев
Стил	Сталинистка архитектура
Конструкция	Стоманобетон
Изграждане	1948 – 1954 г.
Площ	50 384 m²
Състояние	спомагателна сграда на Народното събрание
Партиен дом в Общомедия

По времето на НРБ във всеки окръжен (по-късно: областен) град е имало представителна сграда за съответното регионално ръководство на Българската комунистическа партия, също наричана „Партиен дом“. Терминът се използва и за по-малки градове.

Сградата е разположена в центъра на София, между 3 площада и 2 булеварда, с главен вход на адрес пл. „Княз Александър I“ № 1. Намира се между Министерския съвет и Президентството, с които образува внушителен архитектурен ансамбъл на пл. „Независимост“ (Ларгото).

Най-впечатляващият изглед, с най-високата част и пилона с националния флаг (петолъчка при НРБ), е откъм пл. „Независимост“, където е и входът за зала „София“. Основният вход е откъм паркинга срещу Царския дворец. Входове има също от бул. „Княз Александър Дондуков“, както и от бул. „Цар Освободител“ (пл. „Атанас Буров“).

Партийният дом е изграден по проект на колектив с ръководител арх. Пецо Златев. Строежът продължава 6 години и окончателно е завършен през 1954 г. Сградата се простира на около 40 000 кв. м застроена площ.

Проектирана е в стил неокласицизъм с подчертано триумфално-тържествен и монументален характер, знаменуващ и величаещ ролята на БКП в управлението на страната. Външната помпозност и представителност са постигнати от строго симетричните фасади и крупните коринтски ордерни форми.

Коридорите ѝ са дълги около 3 километра. На първия етаж има 2 големи зали: „Света София“ (б. „Георги Кирков“) (с 900 места) и Гербова зала (с размери 18 на 11 метра).

Партийният дом е ремонтиран през 1999 г. за сумата от 410 милиона лева. През 2020 г. също е ремонтиран, за да се преместят там пленарните заседания на Народното събрание.

Екстериор

 

На върха на Партийния дом, върху пилона, на който днес се вее националният флаг на България, от 1954 до 4 октомври 1990 г. се извисява внушителна червена петолъчка, важен символ на комунистическата идеология. Най-напред, още през 1930-те години, подобна петолъчка е издигната на Московския кремъл, поради което често символът е свързван със СССР.

Днес оригиналната червена Звезда № 1 може да се види в Музея на социалистическото изкуство.

По фасадите присъстват орнаменти с форма на царевични кочани, заради лансираната по време на строежа кампания на Никита Хрушчов за масирано засяване на американски царевични хибриди.

На мястото на сградата са открити останки от три късноантични църкви. Първата е мартирий, разположен на 30 метра пред източната порта на античния град и строен непосредствено след Медиоланския едикт от 313 година, може би като място за поклонение пред мощите на мъченик, загинал в градската арена, също разположена под днешния Партиен дом. След смъртта на император Юлиан през 363 година мартирият е разширен на запад в еднокорабна църква с баптистерий, което може би означава, че тя е използвана като епископска катедрала. Втората църква е разрушена от готите през 378 година и в средата на V век е построена нова църква. От тези сгради е запазен само баптистерият на втората църква, преместен в двора на близкия Археологически музей.

Партийният дом е построен на емблематично място в столицата, в пространството около Царския дворец, използвано като централен градски площад. При строителните дейности в началото на 1950-те години са разрушени няколко сгради, пострадали при бомбардировките на София (1943 – 1944) – на съществувалото през 1930-те и 1940-те години осигурително дружество „Балканъ“ и на хотел „Юнион палас“.

Непосредствено след завършването на сградата през 1954 година в нея се настанява Министерският съвет. Причина за това е, че по това време Вълко Червенков е напуснал повечето си партийни постове, но остава министър-председател. По-късно сградата е предадена на Централния комитет на БКП.

Пожар през 1990 г.

През лятото на 1990 г. в Партийния дом се намира клубът на БСП, а площадът наоколо е средище на граждански протести, сред които палатковите лагери Град на истината и на движение „Инициатива за гражданско неподчинение“. При дебатите във Великото народно събрание СДС поставя въпроса за премахване на комунистическите символи, но БСП е против. В Партийния дом пламва пожар в нощта на 26 август 1990 г. след предупреждение на Пламен Станчев, член на „Инициатива за гражданско неподчинение“, че ще се самозапали, ако от пилона не бъде премахната петолъчката, която е символ на чужда държава". Константин Тренчев също предупреждава, че ако петолъчката не бъде свалена, сградата може да бъде щурмувана.

Това действително се случва и около 23:00 ч. сградата изведнъж пламва, като при щурма на тълпата е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. По-късно разследване установява, че нахлуването, палежът и разграбването са извършени „стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти“. Изразените съмнения, че сградата е подпалена от сили на БСП, с цел да се унищожат архиви, а щурмът и разграбването са инсценирани от добре подготвени подстрекатели, никога не се доказват.

• Приключено по давност

• Днешно местонахождение на петолъчката на Партийния дом, 13-09-2007
• Снимки от строежа на Партийния дом, Колекция Лавренов
• „По света и у нас“ за случилото се около и в Партийния дом на 26 август 1990