Оно̀н (на монголски Онон гол) е река в Монголия, провинции Хентий и Дорнод и Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, дясна съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Дължината ѝ е 818 km, от които 298 km в Монголия и 520 km в Русия.
Онон | |
Река Онон в горното си течение | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Монголия Хентий Дорнод Русия Забайкалски край |
Дължина | 818 km |
Водосб. басейн | 94 000 km² |
Отток | 191 (на 12 km от устието) m³/s |
Начало | |
Място | планина Хентий Монголия Хентий |
Координати | |
Надм. височина | 1740 m |
Устие | |
Място | Шилка → Амур → Охотско море |
Координати | |
Надм. височина | 496 m |
Онон в Общомедия |
Река Онон води началото си от част на планината Хентий, на 1740 m н.в., в северозападната част на аймака Хентий, Монголия. По цялото си протежение основното посока на реката е североизточна, като протича през ниски планини и равнини в Източното Забайкалие. В горното си течение Онон е типична полупланинска река, като тече в широка долина с полегати склонове обрасли с широколистна тайга и обширна заливна тераса. Коритото криволичи, с подводни и надводни скали и камъни, тук-таме с прагове. Заливната тераса достига до 500 – 600 m, по-която се срещат и странични ръкави, отделящи се от основното корито, което е с ширина до 40 m. В междупланинските котловини, през които реката протича ширината на заливната тераса се увеличава до 3 km, а в стесненията, където Онон пресича планински хребети долината се стеснява до 600 – 800 m. В района на руско-монголската граница ширината на коритото достига до 80 m, заливната тераса до 4 km и се образува система от протоци и ръкави с дължина до 10 – 12 km. На руска територия Онон в началото тече в североизточна посока, заобикаля от запад и север граничния хребет Ерман, а след устието на река Борзя (десен приток) завива на север. Тук долината на реката се разширява до 4 km, а заливната тераса е осеяна с множество протоци, ръкави, езера-старици, острови и езера. След посьолок Оловянная долината на реката отново се стеснява (до 1,5 km), тъй като реката проломява няколко ниски степни хребета в Забайкалието. Тук коритото ѝ се разширява до 140 m, а в най-долното течение – до 200 m. При село Онон, на 496 m н.в. Онон се съединява с идващата отляво река Ингода и двете заедно дават началото на река Шилка, лява съставяща на река Амур.
Водосборният басейн на Онон има площ от 94 хил. km2, което представлява 45,63% от водосборния басейн на река Шилка. 66% от водосборния басейн на реката се простира на територията на Русия, южната и централна част на Забайкалски край и 34% на територията на Монголия, северната част на аймака Хентий и крайната северозападна част на аймака Дорнод. Климатът е рязко континентален.
Водосборният басейн на Онон граничи със следните водосборни басейни:
Река Онон получава множество притоци с дължина над 10 km, като 10 от тях са с дължина над 100 km:
Подхранването на реката е предимно дъждовно. Характерно е слабо пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове, които многократно превишават пролетното пълноводие. Среден годишен отток на 12 km от устието 191 m3/s, което като обем се равнява на 6,028 km3, максимален отток 2810 m3/s, минимален – 1,22 m3/s. Онон замръзва през ноември, а се размразява в края на март или началото на април.
По течението на реката в Монголия са разположени няколко малки села, а в Русия долината ѝ е много по-гъсто заселена и тук са разположени селищата от градски тип Ясногорск и Оловянная (районен център) и множество села, в т.ч. районните центрове Акша и Нижний Цасучей. Водите на реката масово се използват за комунално-битови и селскостопански цели и за водоснабдяване на най-голямата в Забайкалието Харанорска ТЕЦ.
Смята се, че по поречието на горното ѝ течение е родното място на Чингис хан.
Река Онон е открита от руски първопроходци през 1660-те години, които правят първите описания на течението ѝ. През 1735 г. руският учен Степан Крашенинников на път за полуостров Камчатка изследва и описва част от долното течение на реката, в т.ч. топлите минерални извори в долината ѝ. През 1772 г. немският естествоизпитател на руска служба Петер Симон Палас извършва първите научни изследвания (геоложки, географски, зооложки, ботанически, етнографски) и други в басейна на реката, а неговият помощник Никита Соколов изследва горното течение на Онон и открива изворите на реката в планината Хентий. През 1896-98 г. руският геолог Александър Герасимов извършва геоложки и географски изследвания в долния басейн на реката, като открива и картира няколко хребета.
This article uses material from the Wikipedia Български article Онон, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.