Нъте

Нъте е бивше влашко мюсюлманско село.

Нъте Νότια
— село —
Нъте Координати: 41°06′00″ с. ш. 22°12′00″ и. д. / 41.1° с. ш. 22.2° и. д. 41.1, 22.2 Нъте Нъте
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Влахомъглен
Надм. височина	595 m
Население	273 души (2021 г.)
Нъте в Общомедия

 

Селото е разположено на 595 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), в южното подножие на планината Кожух (Дзена), на 17 km северно от Къпиняни. В началото на ХХ век Нънта е съставено от 8 махали – Манастир, Пунти, Проур, Ал Куле, Бийкуш, Горниц, Боз и Бейлик или Амбар.

Античност

Край селото са открити останки от елинистическата и римската епоха – imago clipeata, изобразяващ четиричленно семейство, мраморен релеф, изобразяващ погребална вечеря в долната част и три фигури в горната, от които едната на трон, част от торса на елинистическа статуя и монети на Александър III Македонски. Във вече разрушените две джамии на селото също са били използвани антични архитектурни елементи.

Средновековие

Селото е споменато като Енотия (Ενώτια) за пръв път от Георгий Кедрин в XI век, при описанието на обсадата на крепостта Мъглен от император Василий II Българоубиец. В 1350 година император Йоан VI Кантакузин отново споменава Нотия (Nότια). На стръмен хълм над селото са останките на тази средновековна крепост. След разрушаването на град Мъглен, Нъте става център на Мъгленската област.

Нъте е традиционно най-голямото влашко (мъгленорумънско) села във Влахомъглен. Жителите му се занимават предимно с грънчарство, тъй като около селото има много глинени находища.

В Османската империя

Според местни легенди първовачално Нъте е било разпръснато на 10 отделни махали, които по време на Османското владичество са се преместили на едно място.

В 1759 година цялото село е ислямизирано, начело с мъгленския епископ Йоан (или Йоникий). Четирите местни църкви са превърнати в джамии. Една част от жителите на Нъте, които не приемат исляма, бягат в Бер, Негуш и Ресен. Сред избягалите е и Доре, родоначалникът на ресенския род Ляпчеви, на който принадлежи и Андрей Ляпчев. Сред ислямизираните жители на Нъте столетия по-късно се запазват редица неислямски обичаи и практики – празнуване на Гергьовден и на Илинден, посещения и почит към църквата в съседното българско село Тушин (Тушим) и други. Селото има паралелно турско име Едикьой.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Нѫте (Нонте) живеят 3500 власи мохамедани и 160 цигани. Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) отбелязва в Нута само 168 цигани.

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 3600 жители.

До началото на ХХ век в Нъте се говори и български, което Теодор Капидан обяснява със смесването на жителите на Нъте с помаци от Мъглен.

В Гърция

 

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Нъте попада в Гърция. В 1916 година по време на Първата световна война, жителите на селото са евакуирани от българските военни власти във нътрешността на България. След края на войната половината се връщат.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нънте (Ньнте) има 1000 къщи власи мохамедани.

В 1923 година влашкото помашко население на Нъте се изселва в Източна Тракия, Турция – в Одрин (около 100 семейства), в Лозенград (100 с.), Бабаески (70 с.), Люлебургас (80 с.), Узункюпрю (около 100 с.), Чорлу (около 100 с.), Малкара (50 с.), Бали (10 с.), Гьозсюзсьой (50 с.), Каламиш (50 с.), Хошкьой (20 с.), Мюрефте (5 с.), Шаркьой (80 с.).

На мястото на влашките помаци са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото живеят 216 гръцки бежански семейства с 901 души. От 1919 година до 1997 година селото е самостоятелна община, към която от 1919 до 1929 и от 1955 до 1997 година се числи и село Тушин (Аетохори). През 1944 година по време на Втората световна война селото сериозно пострадва. По време на януарската офанзива на българската армия от 1944 година, селото е запалено и 40 селяни са убити.

По време на Гражданската война (1946 – 1949) част от населението бяга в Югославия, а властите разселват останалите в полските мъгленски села. След нормализацията на обстоновката, по-голямата част не се връща в селото.

Според изследване от 1993 година селото е смесено понтийско-влашко и в него и двата малцинствени езика – понтийски и влашки са запазени на средно ниво.

Селото произвежда картофи и се занимава със скотовъдство.

Родени в Нъте

•   Мустафа Хюсейн (1892 – 1923), деец на ВМРО

• ((el)) Νότια.
• Thede Kahl, "The Islamisation of the Meglen Vlachs (Megleno-Romanians): The Village of Nânti (Nótia) and the 'Nântinets' in Present-Day Turkey", Nationalities Papers 34:1, March 2006.
• Παπαγεωργίου, Πέτρος Ν., "Ο εξισλαμισμός του μακεδονικού χωριού Νοτίων, ανέκδοτος ιστορική παράδοσις του ΙΗ' αιώνος", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1909.
• Μέλλιος, Λάζαρος Α., "Ο εξισλαμισμός του Μητροπολίτη Μογλενών – Πέλλης", Έκδοση της Ιεράς Μονής του Αρχαγγέλου Μιχαήλ Αριδαίας 2.