Мъркюри 4

Стартът му е на 21 юли 1961 г. Тове е третият в историята пилотиран космически полет.

Мъркюри-Редстоун 4
Данни за кораба
Ракета-носител	Редстоун-MRLV MR-7
Полет на Мъркюри №	19 (капсула № 11)
Космодрум	База на ВВС „Кейп Канаверал“, стартова площадка LC-5
Старт	21 юли 1961 12:20:36 UTC
Кацане	21 юли 1961 12:36:13 UTC
Място на кацане	Атлантически океан, 27°32'9"N/ 75°45'57"W
Продължителност на полета	15 минути 37 секунди
Изминато разстояние	486,15 км
Апогей	190,39 км
Маса	1286 кг
Данни за екипажа
Членове на екипажа	1
Позивна	Liberty Bell 7
Кацане	1
Снимка на екипажа
Върджил Грисъм малко преди да влезе в „Liberty Bell 7“
Свързани космически мисии
Предишна	Следваща
MR-3	МА-4
Мъркюри-Редстоун 4 в Общомедия

Първоначално полетът на Мъркюри 4 е предвиден за октомври 1961 г. По-късно е изтеглен по-рано за 21 юли същата година. Това е последния пилотиран суборбитален космически полет за САЩ. За пилот на полета е определен Върджил Грисъм, а за негов дубльор – Джон Глен. Грисъм, в съответствие с традицията, нарича своя кораб „Либърти бел“ (на английски: Liberty bell). Самия кораб слиза от производствената линия на McDonnell в Сейнт Луис през май 1960 г. За разлика от Мъркюри 3 той има голям централно разположен илюминатор, който позволява преки визуални наблюдения от страна на астронавта. Сам по себе си, този илюминатор е технически шедьовър. Изработен е от фирмата The Corning Glass Works of Corning, Ню Йорк. Трапецовиден, с размер на дългите страни на трапеца 254 мм, изработен от специално двойно стъкло, илюминаторът е разчетен да издържа на температури от порядъка на 1000 °C.

 

Ракетата – носител Редстоун е доставена на Кейп Канаверъл на 8 юни 1961 г. На 15 юли космическия кораб и ракетата са сглобени и готови за полета, който е определен за следващия ден. Поради лошото време на 16 юли, полетът е отложен за 18-и, а по-късно за 19 юли. На 19 юли 1961 г., отново е отложен и то само 10 мин. и 30 сек. преди старта. На 21 юли 1961 г. в 8:58 UTC, Върджил Грисъм е качен на борда на Либърти бел. Стартът е даден в 12:20:36 UTC. Корабът достига височина от 118.26 мили (190.32 км), малко повече от Алън Шепърд и неговия Мъркюри 3. Пулсът на Грисъм е 171 удара в минута. След четвърт час, Мъркюри 4 навлиза в атмосферата. Спирачния парашут се отваря на височина 6,4 км, а основния – на 3,7 км, както е по разчет. При приводняването, люка на кораба се отваря преждевременно и той започва да се пълни с вода. Пристигналия хеликоптер не успява да го извади от водата и Либърти бел потъва в Атлантическия океан. През това време астронавта за малко не се удавил и е спасен от дошлия на помощ втори хеликоптер.

 

Отначало в НАСА са склонни да обвинят пилота за загубата на Либърти бел 7. Впоследствие става ясно, че полетните инженери са сложили допълнително количество пиропатрони на люка (30 мин. преди старта) и това е довежда до неговото преждевременно отваряне, за което астронавта няма каквато и да е вина. Върджил Грисъм действа адекватно и за малко не става жертва на чуждо недомислие. Той възстановява репутацията си на един от „асовете“ на НАСА и тя му гласува доверие като го назначава за командир на първите кораби от второ (Джемини 3) и трето (Аполо 1) поколение. Ирония на съдбата е, че Грисъм загива в Аполо 1 пак заради проблеми с люка на кораба, само че във фаталната вечер на 27 януари 1967 г., люка на Аполо не се отваря при възникналата аварийна ситуация.

Liberty Bell 7

На 20 юли 1999 г. в чест на 30-ата годишнина от кацането на Луната и 38-ата годишнина от полета на Мъркюри 4 е организирана експедиция от Oceaneering International, Inc. и Discovery Channel за изваждането на потъналия кораб. Либърти бел е открит на 550 км югоизточно от Кейп Канаверъл и е изваден от дълбочина 4,5 км. Благодарение на това, че при построяването на кораба е използван изключително алуминий и титан, той е в много добро състояние и след рециклиране е изложен в Музея на космоса в Канзас.

• Mercury-Redstone 4 transcripts on Spacelog Архив на оригинала от 2020-08-25 в Wayback Machine.
• This New Ocean: A History of Project Mercury – NASA SP-4201 Архив на оригинала от 2010-06-17 в Wayback Machine.
• NASA MR-4 News Conference 22 юли 1961, Cocoa Beach, FL
• NASA NSSDC Master Catalog Архив на оригинала от 2007-10-02 в Wayback Machine.
• Results Of The Second U.S. Manned Suborbital Spaceflight 21 юли 1961 (NASA)
• Liberty Bell 7 Recovery Evaluation and Nondestructive Testing – NASA – December 1999 (PDF format)
• NASA Mercury MR4 press kit – 13 юли 1961

• Field Guide to American Spacecraft Pictures of Liberty Bell 7 on display after recovery and restoration].

 

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: програмата Мъркюри