Свѝленград е град в Южна България, административен център на община Свиленград, област Хасково.
Градът се намира в близост до границата с Турция и Гърция. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 17 965 души по настоящ адрес и 19 974 души по постоянен адрес.
Свиленград | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 17 920 души (15 март 2024 г.) 225 души/km² |
Землище | 79,686 km² |
Надм. височина | 60 m |
Пощ. код | 6500 |
Тел. код | 0379 |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 65677 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община – кмет | Свиленград Анастас Карчев (ГЕРБ; 2019) |
Адрес на общината | |
Общинска администрация Бул.”България” 32, 6500 Свиленград тел.0379/ 74 302 факс 0379/ 74 371 e-mail: [email protected] | |
Уебсайт | www.svilengrad.bg |
Свиленград в Общомедия |
Свиленград се намира в непосредствена близост до точката, където се събират трите държавни граници – на България, Гърция и Турция. Отстои на около 70 km, 150 km и 300 km югоизточно, съответно от Хасково, Пловдив и София, на 2 km северно от гръцката и на 14 km северозападно от турската граница, на 30 km и 265 km северозападно, съответно от Одрин (Едирне) и Истанбул. Свиленград е една от входните врати на България.
Свиленград е разположен по двата бряга на река Марица, в нейната долина, ограничена от Източните Родопи и Тунджанския масив в частта му Бранница (Сакар планина). Тук е налице един дълъг и оформен пролом, който започва от Симеоновград и свършва при Одрин. Проломът е последица от тектонични явления, но се е оформил и продължава да се оформя от течението на Марица. В края на плиоцена, поради хлътване на Бяло море, се е засилила и регресивната ерозия на реката. В пролома се откриват тераси от някогашното по-високо ниво на Марица. В Горнотракийската низина се наблюдават и съвременни промени поради тектонични явления.
Релефът от двете страни на пролома при Свиленград се очертава от издигащите се Източни Родопи и на север от Сакар планина. Източните Родопи на юг се ограничават от тясната долина на река Арда, най-високият връх е Шейновец – 704 m.
Река Марица в пролома има малко притоци, по-големи и постоянни са река Съзлийка и река Олудере, другите реки са малки и през лятото пресъхват. В дългия Маришки пролом реката тече бавно из нешироко и често запълнено с пясъци корито и е образувала много пясъчни острови.
Двата големи квартала на Свиленград, Канаклия (от тур. предградие) и Бандърлия (от тур. благородник), са разположени върху свлачището на река Канаклийска (Сухата река) при вливането ѝ в Марица. По-голямата, висока част на квартал Канаклия е върху чакълестата част на това свлачище, към юг кварталът е върху ситните му наносни пясъчни материали, както и Бандърлия. Третият квартал на града, Гебран (от тур. неверник / християнин), който е и най-малкият, е разположен върху слабо издигната земя в заливната долина на Марица и когато нивото на реката се повиши в миналото е бил заливан.
В климатично отношение Свиленград и околността му до Харманли спадат към преходно средизимноморската климатична област в България. Температурните условия се характеризират със следните показатели:
Свиленградско-Одринската област се приближава към средизимноморския климат, където годишната амплитуда е под 20 °C.
Свиленградският район се очертава като един от най-топлите в България, характеризиращ се със сухо и горещо лято и топла и дъждовна зима. Друго благоприятно обстоятелство от селскостопанско гледище тук са редките късни пролетни застудявания и слани или също редките ранни есенни мразове и слани. Свободният от застудявания и слани период през годината е сравнително най-дълъг.
Преобладаващите ветрове в града са северозападните (24,4%), след него са североизточните (10,8%). Южният вятър е по-рядко явление („бял вятър“, 2,2%), тихото време е 38%. Есента е най-тиха (43,6%), след нея зимата. Средногодишни ясни дни 107,2, мрачни дни 84,9. Валежите през годината в Свиленградско също показват връзката със средизимноморския климат. Сезонният максимум на валежите в Свиленград е през зимата, през декември – 67 mm, а през август е едва 22 mm.
В Свиленградския край и специално в долината на Марица са типични гъстите върбови гори и пирамидалната топола, а също и нискорасъл дъб и габър. От полската фауна още са запазени заекът, яребицата, кекликът и др.
Благоприятните природни условия в Свиленградския край и стратегическото му географско разположение са причина той да бъде населяван от дълбока древност. Според Анастас Разбойников, най-старите следи от човешки живот датират от края на новокаменната и каменномедната епоха. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград били населявани от тракийското племе одриси. От времето на траките са останали следи от селища, надгробни могили, светилища, долмени и други. В старата махала Канаклия е съществувала местност Могилата, наречена по името на голяма могила, в околностите на която са намирани останки от колесници. Наблюденията на Анастас Разбойников се потвърдиха през 2003 – 2004 година при спасителните разкопки по трасето на АМ „Тракия“ на хълма над махала Канаклия, където се откри ямно светилище от желязната епоха.
Забележителна е и гробницата при близкото село Мезек в група от три надгробни могили на 7 км от Свиленград.
Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. При днешния Свиленград е имало римска крайпътна станциия (лат. mansio), а на хълма Хисарлъка личали стените на антично укрепление. Споменава се във всички римски пътеводители като Бурденис, Бурдипта или Бурдиста. В Пойтингеровата карта се описва с името Burdenis, поставено на 20 римски мили (ок. 30 km) от Адрианопол. В Антониновия пътеводител се споменава като Burdipta на 22 римски мили (ок. 31 km) от Адрианопол. В Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.) монах от Бордо описва своето поклоническо пътуване до Божи гроб, в което наименува селището като Burdista.
Селището е разположено на един от най-важните римски пътища Via Militaris, свързващ източните провинции на империята с Италия (Constantinopol – Hadrianopol – Philipopol – Serdics – Naisos – Singidunim – Acquileia). Останки от калдаръма на стария римски път са личали до началото на ΧΧ в. по левия бряг на Марица, по протежението на стария път за Стара Загора, наричан от местните хора „Стар Момковски път“ или „Старозагорски път“.
Късноантичният автор Прокопий Кесарийски пише, че при император Юстиниан (483 – 565 г. сл. Хр.) било построено или заздравено укрепление, назовано Бурдепто (гр. Βουρδέπτω). Много историци свързват този градеж със старите руини в м. Хисаря при старата махала Канаклия в Свиленград.
Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. При хан Крум (803 – 814 г.) българските войски често са опустошавали райони на империята, според триумфалните колони от Плиска за превземането на крепостите Скутарион (дн. с. Щит), Проват и др.
В каменен надпис на хан Маламир (830 – 836 г.), известен като Маламирова летопис, се споменава превземането на крепост от българските войски, заедно с друго укрепление в района на Сакар – Проват. Наименованието на крепостта не е запазено докрая и личи само началото „Бур...“ (гр. Βουρ...), което може да се чете като Бурдизон (дн. Бабаески в Турция), според Иречек и Бешевлиев, или Бурдепто, според Разбойников.
„ | ... [от Бога] архонт. дядо ми Крум... [Ом]уртаг баща ми като направи 30-годишен мир добре живя с гърците и отначало [и аз] добре живях, но гърците опустошиха земите ми и архонтът Маламир, като управляваше с кавхан Исбул, отиде срещу гърците и крепостта Проват и крепостта Бур.. и земите на гърците... и направи всичко славно и дойде до Филипопол и [...] и тогава кавхан Исбул заедно с преславния архонт се срещна с... [...] | “ |
Маламирова летопис |
С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история. През 1205 г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. Предполага се, че мястото на битката е било северно от Адрианопол, в подножието на Маточинската крепост.
През 1371 г. на отсрещния десен бряг на р. Марица при Чермен се разиграва Черноменската битка между войските на султан Мурад I и християнските сили под командването на крал Вълкашин и деспот Углеша, завършила с катастрофално поражение за християните.
Падането на България под османско владичество задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли или Канаклия, което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа, имало важно стратегическо значение.
Преди построяването на моста през р. Марица е преминавал брод с големи салове. През 1433 г. оттук преминава бургундският пилигрим Бертрандон де ла Брокиер, тогава първи оръженосец на Филип Добрия, херцог на Бургундия, който пътува до Божи гроб и обратно, за да разузнае възможности за нов кръстоносен поход. Брокиер описва как през първия ден път от Адрианопол нагоре по р. Марица той и другарите му, на брой 10 души с коне, са превозени с такъв сал на 12 март 1433 г. Измежду пътниците бил и миланският посланик до турския султан в Адрианопол
През 1529 г. на река Марица е построен мост, представляващ значимо за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград. Около моста възникнало ново селище – Джесир Мустафа паша, превърнало се през втората половина на 16 век в град.
През 1578 г. градът е описан в дневника на немския учен Стефан Герлах, духовник и секретар на барон Давид Унгнад, посланик на Свещената римска империя при Високата порта в Цариград от 1574 до 1579 г. След завършване на своята мисия, баронът и свитата му преминават р. Марица през градче, наречено Мустафа паша кюпрюсю, в средата на което има голям каменен мост със същото име. В дневника си Стефан Герлах пише следното:
"Мустафа паша кюпрю[...] се разделя на две части от един дълъг каменен мост над реката Мерич или на български Марица. В частта към Адрианопол Мустафа паша е построил джамия, кервансарай и други пристройки, много занаятчийски и търговски дюкяни (Institotum), всички покрити с олово. Там живеят само турци и ние останахме да пренощуваме. Оттатък реката и този дълъг мост, също построен от Мустафа, на когото е наречено селището, живеят само гърци и българи, който имат ниски малки колибки и продават доста хубаво вино. От Адрианопол дотук е хубаво равно поле с жита и от двете страни приятна, но не висока планина. Под нея, край гореспоменатата река, има няколко хубави села едно след друго."
По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847 г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872 – 1873 учителства патриархът на българската литература Иван Вазов. През 1870 г. отваря врати читалище „Звезда“. Друг възрожденски учител – Петър Станчов, става кръстник на града, като му дава в 1874 г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913 г.
На път за Цариград оттук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Георги Раковски, Петко Славейков, Христо Г. Данов, Драган Цанков, Константин Величков. В града е идвал и Васил Левски. Тук през 1871 г. той основал таен революционен комитет. На 8 януари 1878 г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Александър Струков. Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт.
34 години по-късно, по време на Балканската война, Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 г., след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище.
Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913 г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913 г., след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново.
Според данните за адресните регистрации на ГРАО, към 2015 г. в общината са регистрирани по настоящ адрес 18 842 души, а през 2020 г. са 18 414 души. При преброяването през 2011 г. НСИ установява 18 115 жители за град Свиленград.
Преобладаващо източноправославно вероизповедание. В града има три православни храма. От 2005 година съществува и конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви. В града има и мюсюлмани.
Численост на населението според преброяванията през годините:
|
Етническият състав включва 14 887 българи, 1524 цигани и 87 турци.
Организирана политическа дейност водят АТАКА, БСП, Коалиция за Свиленград, ГЕРБ, ПП, Политическо движение „Социалдемократи“. Политически структури в града имат и СДС, НДСВ, ДПС, ДСБ и други по-малки партии.
Най-голямо значение за селското стопанство в района имат зърнените храни, сусамът, тютюнът, памукът и костилковите плодове – бадем, праскова и кайсия. Лозята дават грозде с голяма захарност, виреят и стафидните сортове. Бубарството е изгубило предишното си значение.
Разположен в непосредствена близост с границите на България с Турция и Гърция, Свиленград е важен транспортен възел, през който минават паневропейски транспортни коридори 4, 9 и 10.
Непосредствено на северозапад от града преминават автомагистрала „Марица“ и Републикански път I-8, свързващи Капитан Андреево – Капъкуле на границата с Турция с вътрешността на страната. Автомагистралата има два изхода в близост до града – Свиленград и Свиленград-запад.
През града преминават също Републикански път II-80, свързващ автомагистрала „Марица“ с пункта Капитан Петко войвода – Орменион на границата с Гърция, Републикански път II-55, свързващ Свиленград със Северна България през Прохода на републиката, Републикански път III-505, свързващ Свиленград с Хасково през Източните Родопи, и Републикански път III-5509 до село Варник. Общински път свързва града със съседното село Мезек.
През Свиленград преминава железопътната линия, свързваща пункта Капитан Андреево – Капъкуле на границата с Турция със Симеоновград и железопътната мрежа на България. Отклонение от нея преминава през пункта Капитан Петко войвода – Орменион към Гърция. Железопътната гара на Свиленград е разположена в квартал „Капитан Петко войвода“.
При Свиленград река Марица е пресечена с 5 моста: старият мост на Мустафа паша, около който възниква градът и по който днес минава булевард „България“, пътен мост, по който преминава северният обходен път на града и Републикански път I-8, пътен мост, по който преминава Републикански път I-80, и два железопътни моста на линията Свиленград – Капитан Андреево, по-старият от които не се използва.
В Свиленград функционират 5 детски градини и 6 училища: 2 средни (Професионална гимназия по селско стопанство и икономика „Христо Ботев“ и Средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“), 2 основни (Основно училище „Иван Вазов“ и Основно училище „Любен Каравелов“), Начално училище „Христо Попмарков“ и Помощно училище-интернат „Стефан Василев“.
В града се намира читалище „Просвета“, към което функционира младежки театър, смесен народен хор „Станко Панайотов“, група за стари градски песни „Чаровен поглед“, група за руски песни „Хармония“, духов оркестър, детска група за автентичен фолклор. Има и градски музей.
Старият мост е единственият напълно запазен елемент от едновремешен цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам.
Свиленградският каменен мост е построен по нареждане на Дамад Мустафа паша през времето на султан Сюлейман Великолепни (1520 – 1566). За строителството са отишли 706 парапетни блока. Надписът в чест построяването на моста представлява мраморна барелефна плоча, поставена в средата на моста. Арабското изписване на думите „...вечно добро дело“ в надписа дава годината на завършването му 1529 г. Преводът на текста гласи:
„ | Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша-бог да го покровителства за това, което създава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело. | “ |
Църквата е построена през 1834 г. с доброволните пожертвования на българите от трите махали на града. Преди това на мястото е имало къща, в която са се отслужвали български православни ритуали от свещеник, поддържани от българската общност в града. При опожаряването на града през 1913 г. църквата също изгаря, но при реставрацията формата ѝ била запазена.
През 1847 – 1848 г. към църквата отваря врати първото светско училище в града. В периода 1872 – 1873 г. главен учител е бил Иван Вазов.
Поставен на площад „Свилена“, гранитният паметник почита паметта на над 100 загинали във войните герои от Свиленград и общината.
През 2008 г. в Свиленград е открит от президента на България първият паметник на героите от щурма на Одрин, изграден изцяло с дарения, имената на загиналите 1986 офицери и войнишки чинове са изписани със златни букви върху черни гранитни плочи увенчани с кръста за храброст. В града има и паметник на поручик Христо Топракчиев, първият български военен летец, загинал при изпълнение на служебния си дълг при злополука на 19 октомври 1912 г. в първите дни на Балканската война. Представлява модел на реактивен боен самолет с паметна плоча.
Всяка година, в последната пълна седмица на септември, се провежда традиционният есенен панаир.
Традиционен фолклорен фестивал – с международно участие.
This article uses material from the Wikipedia Български article Свиленград, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.