Морис Равел: френски композитор

Неговите камерни и клавирни композиции, както и неговите оркестрови творби са неразделна част от концертния репертоар. За изкуството му казват, че напомня айсберг, чиято подводна част е много по-голяма от видимата. На публиката Равел е известен най-вече с оркестровото си произведение „Болеро“, чийто мотив се запечатва в неговото съзнание след посещение на завод.

Морис Равел Maurice Ravel
френски композитор
Морис Равел през 1925 г.
Роден	7 март 1875 г. Сибур, Франция
Починал	28 декември 1937 г. (62 г.) Париж, Франция
Погребан	Льовалоа Пере, Франция
Религия	атеизъм
Националност	Франция
Награди	Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (1991)
Музикална кариера
Стил	опера, класическа музика
Инструменти	пиано
Активност	от 1892 г.
Участник в	Royal Swedish Academy of Music, Société musicale indépendante
Семейство
Съпруга	няма
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Морис Равел в Общомедия

Равел с баща швейцарец и майка от баскско потекло е считан за най-значителния френски композитор след Клод Дебюси. Той умело комбинира своите умения в оркестрацията с изключително техническо използване на хармонията. Самият той е голям почитател на музиката на Дебюси и трудно може да не бъде повлиян от него.

Морис Равел е роден на 7 март 1875 г. в град Сибур, Франция. От малък проявява музикални наклонности и 14-годишен вече учи в Парижката консерватория пиано при Шарл Берио и композиция при Габриел Форе. Като студент той написва първите си зрели произведения, повлияни от импресионизма на Дебюси.

Запознава се и с Ерик Сати, който след това също оказва значително влияние върху неговото артистично развитие. Впоследствие Равел развива свой собствен стил, който често е описван от критиците като „студен“, „дистанциран“ и „неестествен“. През следващите години той основава някои от най-добрите си произведения върху ориенталските модуси/звукореди, които слуша на изложение в Париж през 1889 г.

През първия период на творчеството си – до Европейската война – създава първата си опера „Испански час“, балета „Дафнис и Хлоя“, Испанска рапсодия и други, а след това – втората си опера „Детето и вълшебствата“, „Болеро“, „Валс“ и др.

Равел живее тих и спокоен живот и никога не заема ръководна длъжност.

Участва като доброволец в Първата световна война, при което е контузен и до смъртта си страда от хронично безсъние.

Посещава САЩ, където изнася концерти и дава уроци по оркестрация на Джордж Гершуин. Повлиява се от джаза.

От своя страна със своето творчество той оказва силно влияние на други композитори, като Мануел де Фая, Бела Барток и др.

Морис Равел умира на 28 декември 1937 г. в Париж.

• „Испански час“ (1907) – опера
• „Дафнис и Хлоя“ (1909-1912) – балет
• „Павана за една покойна инфанта“ (1910) – „Миражите на танца“
• „Болеро“ (1928) – валс