Моника Марон

в Берлин като Моника Ева Игларц. През 1951 г. се преселва от Западен в Източен Берлин при втория си баща Карл Марон, който е министър на вътрешните работи на ГДР. Приема фамилното име Марон.

Моника Марон Monika Maron
Моника Марон през 1992 г.
Родена	3 юни 1941 г. (82 г.) Берлин, Германия
Професия	писателка
Националност	Германия
Жанр	роман, новела, есе
Дебютни творби	„Летящ прах“, роман (1981)
Уебсайт	Страница в IMDb
Моника Марон в Общомедия

След гимназията Моника Марон работи като фрезист в завод за самолети край Дрезден. После следва театрознание и прави опити като режисьор и журналист. В края на 1970-те години се посвещава изцяло на писателството.

Поради критичното съдържание дебютният ѝ роман „Летящ прах“ не може да бъде публикуван в ГДР и излиза през 1981 г. в западногерманското издателство Фишер. Тази творба е смятана за първия широко известен протест срещу замърсяването на околната среда в Източна Германия.

На Моника Марон е разрешено няколко пъти да пътува в Западен Берлин с определени оперативни задачи, но е непрекъснато следена от агенти на ЩАЗИ. През 1988 г. напуска официално ГДР с тригодишна виза. Живее в Хамбург до 1992 г., когато се завръща в обединения Берлин.

Впоследствие Марон създава повече от десет романа и други творби с есета и разкази, сред които особено силен отзвук има романът Тъжното животно (1996).

Прозата на Моника Марон излъчва мрак и самота, свидетелстващи за наранената чувствителност и отчаянието на авторката.

Нейни произведения са преведени на английски, френски, италиански, японски, корейски, хърватски, нидерландски, полски, руски, испански и португалски.

• Flugasche, 1981
• Herr Aurich, 2001
• Das Missverständnis, 1982
• Die Überläuferin, 1986
• Stille Zeile Sechs, 1991
• Nach Maßgabe meiner Begreifungskraft, 1993
• Animal triste, 1996
• Pawels Briefe, 1999
• Quer über die Gleise – Essays, Artikel, Zwischenrufe, 2000
• Endmoränen, 2002
• Geburtsort Berlin, 2003
• Wie ich ein Buch nicht schreiben kann und es trotzdem versuche, 2005
• Ach Glück, 2007
• Bitterfelder Bogen, 2009
• Zwei Brüder: Gedanken zur Einheit 1989–2009, 2010
• Zwischenspiel, 2013
• Munin oder Chaos im Kopf, Roman, 2018

• 1990: Irmgard-Heilmann-Preis
• 1991: Награда Братя Грим на град Ханау
• 1992: Награда Хайнрих фон Клайст
• 1994: Литературна награда на Золотурн
• 1994: Награда Розвита
• 1995: Евангелистка награда за книга
• 2003: Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург
• 2003: Carl-Zuckmayer-Medaille
• 2004/2005: Frankfurter Poetik-Vorlesungen
• 2009: Mainzer Stadtschreiber
• 2009: Национална награда на Германия
• 2010: Humanismus-Preis des Deutscher Altphilologenverband
• 2011: Награда Лесинг на Саксония
• 2017: Награда Ида Демел

•   В Общомедия има медийни файлове относно Моника Марон
• ((de)) Биографични данни за Моника Марон в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Моника Марон в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Моника Марон в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2017-10-08 в Wayback Machine.
• ((de)) Моника Марон в Die LYRIKwelt
• ((de)) Моника Марон в Personensuche
• ((en)) Моника Марон в   Internet Movie Database