Бог Мамон

Най-често се персонифицира като божество, а понякога се включва и като един от седемте демона на Баал.

Мамон
Характеристики
Описание	демон на материалното богатство и алчността
Мамон в Общомедия

Понякога за евреите, тъй като най-често с олицетворяването на Мамона си служи в евангелския текст Матея, е прелъстител за нарушаването на първата и втората от Десетте Божи заповеди. Възприема се двуяко – и като символа на властта, т.е. на Цезаря или императора (комуто се плащат налозите и който го въвежда в обращение, макар и парите сами по себе си да нямат собственост), и на собственото сребролюбие. В този смисъл според евангелист Матея, Спасителят си служи с алегорията в проповедта на планината:

Етимологията на думата в късния латински идва от койне „μαμμωνάς“ – в който е възприет от сирийски и арамейски (семитската лингва франка или езикът на Исус Христос), където значи „богатство, пари“. В същия смисъл е значението на „мамон“ и на иврит в смисъл на пари и/или богатство и/или вещи.

Християните използват името на Мамона в пейоративен смисъл и като описание на лакомията и несправедливата светска печалба. Той е олицетворение на фалшивия бог в Новия Завет (Мат. 6:24; Лука 16:13). Мамонът символизира прекомерния материализъм, трупането на материално богатство, т.е. на парите и алчността, но като негативно обществено явление с пагубно социално влияние.

Мамон е семитска дума за означението на пари или богатство и по принцип се свързва с Древна Сирия. Няма данни в древносирийския пантеон да е съществувал такъв Бог, а като „фалшиво“ божество е въздигнат и персонализиран от средновековната християнска литература. Тома Аквински метафорично описва греха на сребролюбието като „Мамон“. По този начин и самата дума е преминала и във фински и естонски език – като синоним на парите.