Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история.
В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 83-тото правителство на България.
Любен Беров | |
български политик и икономист | |
Роден | 6 октомври 1925 г. |
---|---|
Починал | 7 декември 2006 г. |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | икономист, политик |
Научна дейност | |
Област | стопанска история |
Работил в | Висш икономически институт „Карл Маркс“ Институт по балканистика на БАН |
Политика | |
Партия | независим |
43-ти министър-председател на България | |
30 декември 1992 – 17 октомври 1994 | |
83-то правителство на България | |
Министър на външните работи | 30 декември 1992 – 23 юни 1993 |
Семейство | |
Съпруга | Таня Берова |
Деца | 2 |
Любен Беров в Общомедия |
Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София. Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. – икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.
Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно става доцент (1962), професор (1971) и защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки (1976), посветена на революцията на цените на Балканите през XVI–XVII век. Той е ръководител на катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.
След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките. Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Сейнт Антъни“ при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.
Носител е на орден „Кирил и Методий“, I степен (1980).
През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство, подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.
По времето на управлението на Любен Беров избухва Българо-северномакедонския езиков спор. На 13 април 1994 просветният министър Марко Тодоров се намира в Скопие за подписване на протокол за сътрудничество между министерствата на образованието на двете държави. Текстът е предварително съгласуван, но в последния момент домакините изрично настояват подписването му да стане на „македонски и български език“. Българският министър отказва и прекратява визитата си. Само седмица по-късно, на 21 и 22 април, в София пристига делегацията на Република Северна Македония (РСМ), водена от президента Киро Глигоров, за сключване на редица двустранни споразумения. Отново поради спор на какви езици да се извърши това не е подписан нито един официален документ. Отказът на делегацията на РСМ да приеме компромисната формула „на официалните езици“ довежда до отказ на Беров да се срещне с Киро Глигоров, което води до скандал.
От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София.
Любен Беров е женен за Таня Берова. Има син и дъщеря.
Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.
This article uses material from the Wikipedia Български article Любен Беров, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.