Кристоф Рансмайр: австрийски писател

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 2022-12-24.

във Велс, провинция Горна Австрия.

Кристоф Рансмайр Christoph Ransmayr
Кристоф Рансмайр през 2018 г.
Роден	20 март 1954 г. (70 г.) Велс, Горна Австрия
Професия	писател, белетрист, есеист, драматург
Националност	Австрия
Активен период	1982–
Жанр	роман, есе, разказ, пиеса
Дебютни творби	„Сияйна гибел“, роман, (1982)
Известни творби	„Последният свят“, роман, (1988)
Уебсайт	Страница в IMDb
Кристоф Рансмайр в Общомедия

Кристоф Рансмайр произлиза от семейството на първоначален учител. Завършва Бенедиктинската католическа гимназия в Ламбах, а от 1972 до 1978 г. следва философия и етнология във Виена. Работи като редактор и автор в различни списания. От 1982 г. е писател на свободна практика. Живее във Виена и Корк, Ирландия.

След публикуването на романа Последният свят Кристоф Рансмайр предприема продължителни пътувания из Азия, Северна и Южна Америка. В творбите си той разказва за начина си на живот като турист и смята незнанието, безсловесността и лекия багаж като предпоставки за истинска писателската дейност.

В своята проза Рансмайр съчетава исторически факти с фикция. За романите му са характерни описанието на изключителни преживявания, а също литературната обработка на исторически събития в тяхната връзка или противопоставяне с моменти от действителността. Това предизвиква голям интерес сред читателите и критиката. С преосмислянето на Метаморфози от Овидий в романа Последният свят Кристоф Рансмайр постига голям международен успех и това му донася множество литературни награди.

• Strahlender Untergang, (Zusammen mit Willy Puchner), 1982
• Die Schrecken des Eises und der Finsternis, 1984
• Die letzte Welt, 1988
  Последният свят, София: Народна култура, 1993, ISBN 954-04-0039-2 (прев. от нем. Анна Димова)
• Morbus Kitahara, 1995
• Der Weg nach Surabaya, 1997
• Die dritte Luft, oder Eine Bühne am Meer, 1997
• Die Unsichtbare. Tirade an drei Stränden, 2001
• Der Ungeborene, oder Die Himmelsareale des Anselm Kiefer, 2002
• Die Verbeugung des Riesen. Vom Erzählen, 2003
• Geständnisse eines Touristen. Ein Verhör, 2004
• Der fliegende Berg, 2006
• Damen & Herren unter Wasser (Zusammen mit Manfred Wakolbinger), 2007
• Odysseus, Verbrecher. Schauspiel einer Heimkehr, 2010
• Der Wolfsjäger. Drei polnische Duette (Zusammen mit Martin Pollack), 2011
• Atlas eines ängstlichen Mannes, 2012
  Атлас на един боязлив мъж, София: „Атлантис КЛ“, 2015, ISBN 978-954-9621-64-8 (прев. от нем. Любомир Илиев)
• Gerede: Elf Ansprachen, 2014
• Cox oder Der Lauf der Zeit, 2016
  Кокс или Ходът на времето, София: „Атлантис КЛ“, 2018, ISBN 978-954-9621-72-3 (прев. от нем. Любомир Илиев)
• Arznei gegen die Sterblichkeit. Drei Geschichten zum Dank, 2019
• Der Fallmeister. Eine kurze Geschichte vom Töten, 2021

• 1986: Literaturpreis des Kulturkreises im Bundesverband der Deutschen Industrie
• 1986–1988: Elias-Canetti-Stipendium
• 1988: „Награда Антон Вилдганс“
• 1992: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
• 1995: „Награда Франц Кафка“
• 1995: „Награда Франц Набл“
• 1996: Prix Aristeion
• 1997: „Литературна награда на Золотурн“
• 1997: Premio Letterario Internazionale Mondello
• 1997: „Културна награда на провинция Горна Австрия“ (за литература)
• 1998: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
• 2001: Nestroy-Theaterpreis
• 2004: „Награда Бертолт Брехт“ на град Аугсбург
• 2004: „Австрийска награда за художествена литература“
• 2007: „Награда Хайнрих Бьол“ на град Кьолн
• 2009: Goldenes Verdienstzeichen des Landes Wien
• 2009: Premio Grinzane-Cavour, Turin
• 2009: Premio Itas, Trento
• 2010: Premio Gambrinus „Giuseppe Mazzotti“, San Polo di Piave
• 2013: Donauland Sachbuchpreis
• 2013: „Награда Ернст Толер“
• 2013: „Награда Братя Грим“ на град Ханау
• 2014: „Награда Фонтане“ на град Нойрупин (für Atlas eines ängstlichen Mannes)
• 2015: Prix Jean Monnet de Littérature Européenne (für Atlas eines ängstlichen Mannes)
• 2015: Prix du Meilleur livre étranger (für Atlas eines ängstlichen Mannes)
• 2017: „Награда Марилуизе Флайсер“ на град Инголщат
• 2018: „Награда „Вюрт“ за европейска литература“
• 2018: „Награда Клайст“
• 2018: „Литературна награда на Виена“
• 2018: „Награда Николас Борн“
• 2018: „Баварска награда за книга“ (почетна награда)

•   В Общомедия има медийни файлове относно Кристоф Рансмайр
• ((de)) Биографични данни за Кристоф Рансмайр в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Кристоф Рансмайр в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Кристоф Рансмайр в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Кристоф Рансмайр в Австрийската национална библиотека Архив на оригинала от 2019-02-13 в Wayback Machine.
• ((de)) Кристоф Рансмайр в Austria-Forum
• ((de)) Кристоф Рансмайр в Die LYRIKwelt
• ((de)) Кристоф Рансмайр в S. Fischer Verlag
• ((de)) Кристоф Рансмайр – Лична страница Архив на оригинала от 2016-03-21 в Wayback Machine.
• ((de)) Кристоф Рансмайр в Literatur Port
• ((de)) Кристоф Рансмайр в Perlentaucher.de
• ((de)) Кристоф Рансмайр в Personensuche
• ((en)) Кристоф Рансмайр в   Internet Movie Database