Йохан Хайнрих Ламберт (на немски: Johann Heinrich Lambert; на френски: Жан-Анри Ламбер, Jean-Henri Lambert) е швейцарски учен енциклопедист.
Има съществени приноси в математиката (картографски проекции), физиката (оптика), астрономията, философията.
Йохан Хайнрих Ламберт Johann Heinrich Lambert | |
швейцарски енциклопедист | |
Роден | |
---|---|
Починал | 25 септември 1777 г. (на 49 г.) |
Религия | Протестантство |
Учил в | Гьотингенски университет |
Научна дейност | |
Област | Математика, Физика, Астрономия, Философия |
Йохан Хайнрих Ламберт в Общомедия |
Роден е на 26 август 1728 г. в елзаския град Мюлуз, тогава ексклав на Швейцарската конфедерация, в семейство на хугеноти. Напуска училище в ранна възраст, за да помага на баща си – шивач, а в свободното си време учи. По-късно вади препитанието си с различни професии – работник в леярна, секретар на философа Исак Иселин. Двадесетгодишен става частен учител на наследниците на имперския граф на Кур Петер фон Салис.
Покрай задълженията си на учител между 1756 и 1758 г. предприема няколко образователни пътешествия, срещайки се с изтъкнати учени на епохата. Посещава Базел, където става член на Швейцарското научно общество. В Гьотинген се среща с Тобиас Майер и Абрахам Кестнер и става член на Гьотингенското научно общество. Установява се в Утрехт и през 1758 г. публикува първия си труд по оптика в Хага. В Париж се среща с Жан льо Рон д'Аламбер.
През 1758 г. се установява в Аугсбург, Бавария, и се сближава с основателите на Научната академия, по-късно Баварска академия на науките. В Аугсбург експериментира в областта на оптиката и издава две книги – по фотометрия и космология. През 1764 г., по препоръка на Ойлер, е избран за член на Пруската академия на науките в Берлин. Установява се да работи в Берлин под покровителството на Фридрих Велики до смъртта си през 1777 г.
Йохан Ламберт изказва хипотези в областта на неевклидовите пространства. Въвежда хиперболичните функции в тригонометрията. Извежда формула за връзката между ъглите и площта на хиперболичен триъгълник.
През 1761 г. в труда си Mémoire sur quelques propriétés remarquables des quantités transcendantes et logarithmiques дава първото доказателство за ирационалния характер на числото π използвайки обща верижна дроб за функцията . Съвременникът на Ламберт Ойлер вярва, че π е ирационално число, но не успява да докаже това. Там включва доказателство, че π е трансцендентно число.
Въвежда теореми за конични сечения, които опростяват изчислението на орбити на комети.
Ламберт е първият математик, който разработва двете основни свойства на картографските проекции – конформност (еднаквост на ъглите) и еквивалентност (еднаквост на площите) доказвайки, че те са взаимноизключващи се. През 1772 г. в труда си Anmerkungen und Zusätze zur Entwerfung der Land- und Himmelscharten публикува седем нови проекции без да им даде имена. Днес те са познати по реда на описание като:
Проекции 1, 3 и 6 са сред най-използваните в наши дни, 2 и 4 се употребяват понякога, а 5 и 7 са рядко използвани.
Ламберт изобретява първия хигрометър с практическо приложение. В периода 1755 – 1760 г. експериментира в областта на оптиката. Резултатите от експериментите публикува през 1760 г. в труда си по фотометрия Photometria, sive De mensura et gradibus luminis, colorum et umbrae.
Опирайки се на по-ранни трудове на Тобиас Майер и с помощта на дворцовия художник Бенджамин Калау, Ламберт разработва едни от първите тримерни цветови модели – триъгълна цветна пирамида със 107 цвята на 6 нива.
This article uses material from the Wikipedia Български article Йохан Ламберт, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.